Ан Макафри
Белият дракон
Бележка от преводача:
Настоящият превод е направен само и единствено за свободно разпространение из мрежата.
ПРОЛОГ
Рукбат беше малка жълта звезда от G-тип, намираща се в сектора на Стрелеца. Около нея обикаляха пет планети, два астероидни пояса и една блуждаеща планета привлечена от гравитационното й поле, преди малко повече от хилядолетие. Когато хората кацнаха на третия свят на Рукбат и го нарекоха Перн, те не обърнаха голямо внимание на странната планета кръжаща в силно елиптична орбита.
Две поколения колонисти не забелязваха малката Червена Звезда — докато орбитата й не достигна перихелия си, най-близката точка до Перн. Тогава, формата на живот, която съществуваше там, се опитваше да прекоси космическото пространство и да достигне до най-подходящата за живот планета. Това бяха сребърните нишки, които се спуснаха от небето, унищожавайки всичко, до което се докоснеха. Колонистите оцеляха с цената на огромни загуби, а контактът с родната планета беше прекъснат. Оцелелите разглобиха вече негодните си космически кораби и започнаха разработката на дългосрочен план за борба срещу смъртоносните нишки. Първата фаза включваше генното модифициране на една местна форма на живот. Хора с големи емпатични и телепатични способности бяха тренирани да контролират необикновените животни.
Тези дракони — бяха наречени на митичните животни от старата земя имаха уникални възможности: можеха да се придвижват от едно място на друго мигновено и второ — след поглъщането на фосфорен камък можеха да издишват пламтящ газ. И понеже драконите можеха да летят, те щяха да посрещат Нишките още във въздуха и да ги изгарят преди да стигнат до повърхността. Но трябваше да изминат няколко поколения за да се развие пълният потенциал на драконите. Втората фаза, която включваше пълна наземна защита от смъртоносните нишки, изискваше повече време.
Мистериозните смъртоносни космически пътешественици, алчно поглъщаха цялата органична материя и веднъж попаднали на земята се заравяха и размножаваха с ужасяваща скорост. В резултат на дълги експерименти, бяха получени личинки-симбионати, които бяха разпръснати из целия Южен континент. Оригиналният план даваше на драконите ролята на видима защита, като изгаряха нишките, докато те влизаха в атмосферата, предпазвайки така добитъка и жилищата на колонистите. Личинките-симбионати трябваше да предпазват растителността от измъкналите се от драконовия огън и паднали върху повърхността Нишки. В създаването на двустепенната защита трябваше да се вземат под внимание и геологическите особености. Южният континент беше по-плодороден, но липсата на естествена защита принуди заселниците да се прехвърлят на северния, където имаше в изобилие огромни скални образувания и пещери. Първият Форт, построен на източната страна на Голямата Западна Планинска Верига скоро стана прекалено малък за колонистите. Наложи се да бъдат създадени нови поселища на север, покрай брега на Голямото Езеро разстилащо водите си близо до скалните ридове на планината. Докато Червената Звезда се издигаше все по-високо от изток, заселниците решиха да установят нови холдове в източните планини. Това решение беше продиктувано единствено от факта, че пещерите в солидните скални масиви, бяха естествена защита срещу нишките.
Крилатите огнедишащи Дракони бяха генетично модифицирани да достигнат големина, която не беше много подходяща за обитаване на скалните холдове. Но древните скални образувания около първия Холд, наречен от колонистите Руат, а и тези край другите холдове можеха да бъдат лесно пригодени за да приемат крилатите същества.
След близо 40 години непрекъсната борба срещу космическите нашественици, последва период на затишие — Червената Звезда отмина своята най-близка точка до Перн и Нишките вече не можеха до достигат до планетата. За последвалите 200 години, колонистите почти забравиха, колко близо бяха до пълно унищожение. Южният континент, както и генната технология на личинките-симбионати бяха загубени за хората във внезапното преселение на север. Така и произходът на самите заселници и връзката им със Земята избледняваха с времето, докато накрая се превърнаха в легенда и бяха забравени…
Драконите също увеличиха популацията си и се наложи да се направят още четири разселвания следвайки главния план за временна защита. Създадена бе нова социално-икономическа система, която гарантираше стабилно и спокойно развитие, дори и под постоянната заплаха на Нишките. Всеки от шестте Уейра — това бяха местата, обикновено в недостъпни планински райони, където живееха драконите и техните ездачи — имаше географски сектор от Северния континент, който да пази при евентуална атака на Нишки. Селищата на останалите колонисти — наречени Холдове, бяха навсякъде, където имаше естествени скални образувания. Някои от тях бяха на стратегически места от които можеше да се контролират и координират атаките срещу Нишките. Ръководството им беше твърде умело и това намали загубите. Хората със специални умения в металургията, животновъдството, отглеждането на житни култури, риболова и т.н. се формираха в Гилдии във всеки по-голям Холд. Всяка Гилдия си избра Водач — най-уважавания и най-способен човек, който да се грижи за запазването на занаята и за разпределянето на продукцията. Естествено, съществуването на толкова Гилдии не можеше да мине без разногласия. За съжаление това си пролича след спирането на атаките на Нишките. Червената Звезда вече беше преминала на по-далечна орбита и спорите и не можеха да достигнат Перн. Това беше период на мир и на заселване на планетата. Хората започнаха да строят поселища и извън защитените от скали места, без да се замислят, какво ще стане, когато Нишките се завърнат. И никой не обръщаше внимание че драконите ставаха все по-малко и един единствен Уейр остана да пази Перн. За пет поколения, драконовите ездачи изпаднаха в немилост. Дори легендите за техните героични подвизи за борбата им срещу Нишките, изпаднаха в забвение.