— Не исках да ви обидя… Стопанке, Ф’лар, Ф’нор… — промърмори Санджел, впрочем, без да се старае много да прикрие досадата си.
— Ето още една причина, за обучаването на младежите — побърза да отвлече вниманието му Робинтън. — Може би на младите ще им се отдаде, това което ние не можем да направим.
Казано честно, той беше извънредно доволен от държанието на Санджел До неотдавна беше убеждавал Ф’лар и Леса, че по-възрастните владетели все така упорито вярват, че ездачите стига да поискат, ще могат да изгорят нишките на самата Червена Звезда и така да премахнат заплахата, заради която хората бяха така привързани към холдовете. Краткото напомняне беше повече от достатъчно и той побърза да смени темата.
— Майстор Арнор, моят архивист, вече е полусляп от обработката на полуизтрити пергаменти от старинните Записи. Усърдието, което полага е над всякакви похвали, но дори и той понякога не успява да разчете някои неща и в ръкописите се появяват случайни грешки. Фандарел е съгласен с мен и даже предполага, че многото тайни на Древните Записи не са нищо повече от грешки на преписвачите. Ако само имахме добре обучени калиграфи…
— Бих искал и Джаксъм да се научи на това, — каза Литол.
— Надявах се, че ще го предложиш, — кимна Робинтън.
— Литол, предполагам, че няма да се откажеш от предложението си относно моя син. — попита Грока.
— Разбира се че не, ако Джаксъм…
— А защо да не се възползваме и от двете възможности? — каза Робинтън. — Нека момчетата от другите холдове идват тук, а Джаксъм да се обучава заедно с тях. Нищо, че повечето ще са от различен произход и потекло…
— След глада пир? — подсмихна се Н’тон тихичко, че го чуха само Робинтън и Менолли. После извиси глас. — А колкото до пира — ето го и виновникът за днешното тържество!
Джаксъм нерешително престъпи прага. Но навреме си спомни добрите маниери и се поклони на всички.
— Погрижи ли се за Рут? — подкани го да се приближи Лесса.
— Да, Лесса!
Стопанката на Бенден усети пълния с тревога и безпокойство поглед на Джаксъм, и с усмивка добави:
— А ние тук се погрижихме за още някои неща.
— Познаваш ли моят син Хорон? — Попита лорд Грока. — Доколкото знам с него сте връстници.
Джаксъм изплашено кимна
— Той скоро ще дойде тук под опеката на Литол.
— И, може би не само той, — каза Леса. — Какво мислиш за това?
Робинтън видя как изумения поглед на Джаксъм премина от Лорд Грока към Лесса и обратно, докато накрая не се спря върху Литол, който кимна окуражаващо.
— А когато Рут стане способен да лети на по-дълги разстояния, какво ще кажеш да ме посетиш? — попита Робинтън. — Току виж, си научил някоя история, която не знае дори и Литол!
Джаксъм, все още не можейки да повярва на късмета си отново погледна настойника си.
— Нима ще ми разрешат? — Гласът на момчето затрепера от неподправен възторг и облекчение.