— Добър вечер, Мнемент! — каза той, стъпвайки на корниза и се поклони на бронзовия гигант. — Винаги ми се е струвало, че не вежливо да мина покрай него без го поздравя, — подхвърли към Торик и отново се обърна към дракона: — Това е моят приятел Торик. Леса и Ф’лар го очакват.
„Зная, вече им казах, че сте тук“.
Робинтън се закашля. Мнемент много рядко благоволяваше да отговори и всеки път Робинтън се чувстваше много поласкан. Но не предаде казаното от дракона на Торик. Южнякът и без това не беше на себе си.
Торик бързо се придвижи към коридора, като се стараеше Робинтън да бъде между него и Мнемент
— Трябва да те предупредя, че Рамот е по-голяма! — стараейки се да скрие усмивката си, каза менестрелът.
Торик измърмори нещо, и в следващият момент приглушено ахна — коридорът ги изведе право в спалните покои на бенденската кралица. Уейрът, изкопан в дебелата скала беше огромен. Рамот спеше разпростряла се върху каменното си ложе, обърнала клиновидната си глава към входа. Кожата на Кралицата искреше като живо злато в сиянието на няколко светилника…
— Радвам се, че те виждам, Робинтън! Най-после се върна! — възкликна Леса и се хвърли насреща му. — А както виждам и тен си хванал!…
И за голямо изумление и възторг на менестрела ръцете й се обвиха около врата му в кратка неочаквана прегръдка.
— Значи, ще е добре, ако по-често ме отнасят бурите в морето…
— Само да си посмял!… — В погледа на Леса се смесваха облекчение и яд.
После тя се обърна към втория гост и на лицето й се появи усмивка, съвсем характерна за Стопанката на Уейра.
— Радваме се да те приветстваме Торик, спасителю на нашият добър Майстор Менестрел!
— Аз не съм направил нищо особено — отвърна Торик учудено. — Бих казал, че невероятно му е провървяло. Истинско чудо е, че не са потънали в тази буря…
— Все пак Менолли е отраснала в Морския холд. — възрази Робинтън. Спомените за преживяното изпитание го накараха да потръпне. — Не потънахме единствено заради нея. Макар, че имаше моменти, в които се бях простил с живота…
— Май не си добър моряк, Майсторе? — подсмихна се Ф’лар. Той здраво стисна ръката на менестрела. И Робинтън неочаквано осъзна, колко са се тревожили за него жителите на Бенден. Обхвана го благодарност пропита с чувство на вина. Честно казано, по време на щурма, той си мислеше само, как да преживее поредната вълна, заливаща малката лодка и как да попречи на стомаха си да изскочи през гърлото. Това, как Менолли се справяше разбунтувалото се море му попречи да осъзнае напълно опасността и чак много по-късно той се запита, дали пък момичето не беше крило своя страх, за да не се изложи в неговите очи… Та тя трябваше да стои на руля, да придържа изпокъсаното от ветровете платно и да прави още хиляди неща, докато той беше безсилен да и помогне в каквото и да е. Менолли даже го беше привързала към главната мачта, за да не падне от борда в поредния пристъп на морска болест…
— Което си е истина, си е истина — каза Робинтън. — В океана трябва плуват моряци, а не сухопътни бездарници, като мен.
— Точно така! — подхвърли Торик и се обърна към Предводителите. — На всичко отгоре, у този човек няма никакво усещане за времето. А Менолли, разбира се нямаше откъде да знае колко е силно по това време Западното Течение…
И Торик разпери ръце, показвайки безпомощността си при такава липса на разум.
— Значи, затова бяхте отнесени толкова далеч от Южния холд? — Ф’лар, покани гостите към кръглата маса в ъгъла на голямата стая.
— Така ми беше обяснено по-късно — въздъхна Робинтън, припомняйки си безкрайните лекции за теченията, приливите, дрейфа и ветровете, които трябваше безропотно да изслуша. И вече нямаш никакво желание още веднъж да изпитва съдбата и да пробва на практика познанията си.
Лесса се засмя на самоироничният му тон и наля вино на всички.
— Само си представете — Робинтън, завъртя чашата между пръстите си. — На борда на лодката нямаше вино! Нито капка!
— Това е ужасно!… — извика Леса, а Ф’лар добави, смеейки се:
— Какви лишения…
— Между другото, този тъжен случай се оказа много благотворен, — каза Робинтън, преминавайки към непосредствената цел на своето посещение. — Южният Континент, скъпи мои Предводители, се оказа съществено по-голям отколкото си представяхме.
Торик без покана измъкна карта, набързо прекопирана от другата, голямата, която беше останала в холда му. Гъвкавият пергамент упорито се свиваше и Леса и Ф’лар притиснаха ъглите му.
Северният континент беше изобразен с подробности, както и изучената част на Южния. Робинтън посочи издадения полуостров, където беше разположен Южния уейр и холдът на Торик. После премина с пръст по топографски означената област от двете страни на полуострова — брегът и голяма част от материка прорязан от две реки.