— Както виждате, Торик не е стоял без работа. Според мен, доста добре е продължил работата започната още от Ф’нор, когато той живееше на Южния.
— Отидох при Т’тон за разрешение за изследване. — лицето на Торик показваше неприязън примесена с презрение. — Даже не ме изчака да довърша и заяви, че мога да правя каквото си поискам, стига Уейрът да бъде снабдяван с месо и плодове.
— Да бъде снабдяван?… — Ф’лар не можа да повярва на ушите си. — Трябва само да изминеш няколко драконови дължини и може да намериш всичко, което ти трябва!
— Понякога го правят, — отвърна Торик. — Но стигнах до извода, че е по-добре ние да им носим. Така поне не ни закачат…
— Какво значи — не ни закачат?… — Леса направо кипеше от възмущение.
— Казах, каквото казах, Стопанке. — И Торик отново се обърна към картата. — Моите хора, които обикаляха навътре в континента, достигнаха до тук. Пътят е много труден. Пробивали са си път през джунгли, толкова гъсти, че и най-острия нож е трябвало да се точи отново след час. Никога не съм виждал подобна растителност. Знаем, че тук има хълм, а по-нататък, планински хребет. — Той показа на картата. — Беше много трудно да се доберем до там, затова първо разузнахме крайбрежието, открихме тези две реки, а после тръгнахме срещу течението им докъдето можахме. Западната започва от голямо кръгло езеро, а на източната ни спря водопад висок поне шест седем драконови дължини… — Торик се изправи намръщено и огледа нищожно малкия изследван участък. — По мои изчисления, дори ако сушата се простира само до тези хребети, то ние сме разузнали територия, два пъти по-голяма от Южен Бол и Тилек!
— Нима Древните изобщо не се интересуват от земите си? — попита Ф’лар и Робинтън разбра, че Бенденският Предводител е в недоумение.
— Изобщо! И бих казал, — Торик удари с пръст по картата, — че ако скоро не се намери по-подходящ способ за предвижване, то няма да ми останат нито свободни хора, които да се занимават с това, нито желание. А и за какво? Досега имам толкова земя, колкото мога да поддържам, без да се страхувам за хората си. Все пак Нишките падат…
Той направи пауза и макар Робинтън прекрасно да разбираше причината за нерешителността му, менестрелът не се намеси — нека Предводителите чуят мнението на южняка от собствената му уста.
Торик продължи:
— Голяма част от нашите ездачи предпочитат да не закачат Нишките.
— Какво?! — избухна Леса, но Ф’лар сложи ръка на рамото й:
— Точно за това си мислех, Торик…
— Как смеят!? — Гласът на Лесса звучеше толкова ядосано, че Рамот се размърда на своето ложе.
— Ами смеят, — Торик нервно погледна към кралицата. Робинтън забеляза, че възмущението на Леса предизвикано от отстъпничеството на Древните доста го обнадежди.
— Но… Но… — Лесса буквално не намираше думи.
— Как успяваш да се справиш? — попита Ф’лар, успокоявайки приятелката си.
— Вече свикнахме, — отвърна Торик. — Имаме достатъчно огнехвъргачки, благодарение на Ф’нор. Изгорихме всичката трева в холда и вкарваме добитъка в каменните обори, когато се очаква Валеж. — Той скромно повдигна рамене и изненадващо се усмихна на Леса. — Те малко ни помагат Стопанке, но поне не ни пречат. Не се безпокойте Научихме се да се оправяме и без тях…
— Работата е в това, — каза Леса сърдито. — Че те са ездачи и са се заклели да ви защитават…
— Точно заради това, струва ми се вие ги изпратихте на юг, — напомни й Торик. — За да не пречат и да не тормозят хората.
— Но това не им дава право…
— Казах ти Леса — те не ни пречат. И без тях се справяме добре.
— Може ли Северът да ви помогне с нещо? — попита Ф’лар стараейки се да изчисти по някакъв начин позора от безочието на Древните, навлечен върху цялото племе на Драконите.
— Надявах се, че ще попиташ за това, — усмихна се южнякът. — Разбира се, знам че сте дали дума и няма да се намесвате техните работи…не разбира се, не за това говоря, — добави бързо той, тъй като Леса отново щеше да избухне. — Просто ни свършват запасите. Нашият ковач се оплаква от недостига на желязо. Добре ще ни дойдат и някои части за огнехвъргачките, който според неговите думи, само Фандарел…
— Лично ще се погрижа да получиш всичко необходимо!
— И още, бих искал да дам най-малката си сестра Шара за ученичка на Майстор Олдайв, Водача на Гилдията на лекарите. При нас има някои болести, като огнена треска…