— Това не е проблем, — веднага отвърна Леса — Ако желае, може да прекара известно време в Бенден, нашата Манора е най-добрата билкарка…
— И още нещо… — Торик отново се смути и погледна за подкрепа към Робинтън — менестрелът побърза да го окуражи с усмивка — бих искал да ни помогнете, да намерите смели мъже и жени, които биха искали да си опитат щастието в моя холд. Смятам, че бих могъл да ги приема и без одобрението на Древните. Нека само, ако се намерят такива, да пристигат на малки групи — вярно е че има много земя, но повечето хора направо се побъркват, когато от небето падат Нишки, а над главите им няма нито един дракон…
— Разбира се! — каза Ф’лар с такова престорено безразличие, че Робинтън го напуши смях. — Мисля, че ще можем да намерим няколко безразсъдни младежи и девойки, които да се присъединят към теб.
— Чудесно. — Торик изпита облекчение. — Ако се намерят достатъчно хора, следващият прохладен сезон ще можем да разгледаме земята зад реките.
— Но ти сам току що каза, — започна Ф’лар, — че е невъзможно…
— Нищо не е невъзможно. Само е много трудно, — отвърна Торик и добави с усмивка — Имам хора, които са готови да продължат, независимо от трудностите. А и на мен самият ми е интересно, какво има по-нататък.
— И на нас, — каза Леса. — Все пак Древните не са безсмъртни.
— Този факт, — отвърна Торик, — често ме утешава. Само че… — Той замислено изгледа двамата Предводители.
Робинтън тихичко се възхищаваше от дързостта на Торик. И, разбира се, беше безкрайно доволен от себе си, за това, че успя да накара южняка да се обърне към Бенден, точно с тази молба, на която със сигурност щяха отвърнат — да изпратят на Южния континент независими и работливи хора, които нямаха никакъв шанс да си създадат холд тук. А и маниерите на Торик се харесаха на Предводителите. От една страна, той не се унижаваше и не се подмазваше, а от друга — не заплашваше и не беше нагъл. На Южния не беше имал възможността да разчита на ездачите и беше придобил независимост и увереност в собствените си сили. Знаеше какво иска и как да го постигне. И заради това говореше с Лесса и Ф’лар като с равни.
— Исках само, — каза той, — да изясня едно нещо.
— Да? — наклони глава Ф’лар.
— Какво ще стане с Южния, с моите хора, с мен когато Уейрът на Древните опустее напълно?
— Бих казал, че ти повече от всички заслужаваш правото да владееш, — Ф’лар натърти на последната дума, — този холд, който си отвоювал от джунглата със собствения си труд.
— Чудесно! — Торик решително кимна, гледайки Ф’лар в очите. Загорялото му лице се разчупи в усмивка. — Бях забравил колко здраво може да действате вие Северняците. Значи, ще чакам подкрепления.
— А новопристигналите ще получат ли земя, която да обработват? — попита Робинтън.
— Толкова, с колкото могат да се справят. — обеща Торик напълно сериозно. — Само не изпращайте много! Ще приемам хората постепенно, така че Древните да не разберат…
— Колко може да приемеш наведнъж? — попита Ф’лар.
— За начало седем — осем човека. А когато те се настанят, още толкова. — той се усмихна. — Само ако знаете колко свободна земя има…
— И това не е зле, доколкото самия аз имам някакви представи за Южния. Между другото, Робинтън, колко далеч на изток стигнахте с Менолли?
— И аз бих искал да знам! Но мога да покажа само мястото, където ни захвърли бурята. Никога в живота си не съм виждал по-красиво място. Представи си — лазурно чисти вълни, идеален полумесец белоснежен пясъчен плаж, а в далечината, направо от центъра на заливчето — огромен, учудващо правилен конус на планина…
— Но нали сте се връщали назад по брега, — нетърпеливо го прекъсна Ф’лар. Можеш поне да опишеш крайбрежието?
— Мога само да кажа, че имаше такова, — каза Робинтън и ядно метна поглед към Торик, който се присмиваше над объркването му. — Работата е там, че бяхме принудени да се движим или по самия бряг или далече навътре в морето, за да избегнем Западното течение, което щеше да ни върне отново в заливчето. Мястото наистина беше очарователно, но в този момент с радост бих го напуснал… за известно време. Така че, не можах да разгледам нищо подробно.
— Жалко. — Ф’лар беше разочарован.
— Не е голяма загуба, — утеши го Робинтън. — Пътувахме покрай този бряг цели девет дни. Това е толкова земя, която само чака Торик да я изследва!
— Няма да е никакъв проблем, само да получа всичко необходимо и достатъчно хора. — повдигна рамене южнякът
— Как да ти ги изпратим? — попита Ф’лар. — Най-лесно и бързо е с дракони, но сам разбираш…
Робинтън тихо се засмя и заговорнически намигна на останалите: