Излетяха точно в момента, когато крайчето на слънцето се показа над ясния безоблачен хоризонт и позлати величавия лик на далечната планина.
Рут се пренесе през Помежду и бавно заплува във въздуха, описвайки широк кръг. Джаксъм се усмихна щом погледна надолу — земята, изкопана от мощните драконови нокти при разчистването на двете могили беше образувала няколко нови хълмчета. Направиха още един кръг и се насочиха към морето, накъдето, предполагаше, са се насочили изплашените и измъчени хора. Беше рано да извикат огнените гущери. Щяха пак да си спомнят изригването и ще се паникьосат. Трябваше първо да се добере до място, което ще предизвика по-малко драматични спомени. Нека по-добре да си припомнят, какво са правили „техните хора“ в убежището, към което са бягали!
Може би са имали просторни ферми за уерровете и обори за ездитните животни някъде встрани от селището? Древните бяха действали с размах — един обор би могъл да приюти стотина човека и да ги спаси от огнения дъжд.
Под тях преминаха ливадите, появиха се храсти, които малко по-нататък преминаха в буйна, гъста растителност. Щеше да е щастлива случайност, ако можеше да види нещо през нея.
И тъкмо се канеше да помоли дракона да се върне обратно, когато пред очите му попадна странна по форма полянка.
— Рут! Ето там!… Да видим какво е.
Няколко маха на крилете и Рут се понесе над дългата ливада — дълга стотина драконови дължини и широка — около пет-шест. Изглеждаше така, сякаш храстите и дърветата трудно намираха почва за корените си там. В далечният край проблясваше вода — няколко малки езерца свързани помежду си.
В този момент, над платото се показа слънцето и Джаксъм видя три дълги сенки върху тревата. Веднага нареди на Рут да лети напред и кръжа над мястото, докато не се увери, че това съвсем не са естествено образувани хълмчета, а рязко се отличават по форма и разположение. Едното от тях превишаваше другите с не по-малко от седем дължини, а между тях разстоянията бяха до десет и повече.
След като се спуснаха по-надолу, различиха още нещо — единия край на засипаното съоръжение приличаше на огромно помещение, а другият край конусообразно се свиваше и това биеше на очи, независимо от буйната растителност с която бяха обрасли хълмчетата.
Рут, развълнуван не по-малко от ездача си, кацна между двете предни възвишения. Гледани така от земята, те не правеха такова впечатление. И все пак в тях се откриваше нещо особено…
Трябваше Рут само да прибере крилете си и веднага наоколо се образува вихър от огнени гущери, които пищяха възбудено и радостно.
— Какво казват, Рут? Опитай се да ги успокоиш. Могат ли да ти покажат нещо, свързано с тези хълмове?
„Даже прекалено много! — Рут повдигна глава и тихо и нежно замърка. Гущерите се мятаха насам-натам толкова бързо, че Джаксъм не можеше да различи дали между тях има някоя белязан. — Те са щастливи — чу отново мисления глас на дракона. — Радват се, че си се върнал. Отдавна те чакат!“
— Кога съм бил тук за пръв път? — Джаксъм не се изненада от твърдението — беше разбрал, че такива тънкости, като смяна на поколенията, не могат да бъдат осъзнати от гущерите. — Могат ли да ни припомнят?
„Когато си се спуснал от небето в такива дълги сиви неща?“ — учуди се Рут предавайки отговора.
Джаксъм се облегна на хълбока му. Все още не можеше да повярва…
— Покажи ми!
…Ярки, често противоречиви образи запълниха съзнанието му. Отначало всичко беше доста разплуто, но Рут успя да събере множеството разкъсани спомени в една ясна картина.
Това бяха сиви цилиндри с малки крила — жалки подобия на великолепните крила на драконите. Единия край на всеки от цилиндрите беше закръглен, затова пък от другия край стърчаха някакви тръби и образуваха кръг.
Ето, че от предният кораб, примерно на една трета от края с тръбите се разкри отверстие. От него се спусна метална стълба и по нея заслизаха мъже и жени… И отново пред умствения взор на Джаксъм всичко започна да става много бързо — видя как хората бягаха, скачаха, прегръщаха се от радост. После картината предавана от Рут окончателно се разпадна на отделни фрагменти, сякаш всяко гущерче се опита да последва отделен човек и се опитваше да предаде на дракона именно за него, без да се интересува от самото приземяване на кораба и последвалите събития…
Ето значи накъде бягаха хората спасяващи се от изригването. Те бързаха към корабите, които ги бяха докарали на Перн от Сестрите на Изгрева. Но по някаква причина, корабите не са могли да излетят…