Сложи ръка на рамото му и каза:
— И как го прие Литол?
— Нито се учуди, нито се натъжи, — отвърна Джаксъм. — Тогава си помислих — ако Никат наистина започне да разкопава постройките на платото, организаторският талант на Литол може да влезе в употреба…
— Аз също мислех за това. — тупна го менестрелът по рамото. — Ровенето в миналото — наистина е подходящо занимание за старци като нас…
— Ти никога няма да остарееш, Майсторе! — възмутено възкликна Джаксъм. — И Литол…
— Благодаря ти за добрите думи, момче, но виждаш ли, едно предупреждение вече получих… Аха, ето долетя един дракон! И доколкото виждам това е Кант! — Робинтън засенчи очите си с ръка.
…Ф’нор, мръщейки се недоволно, крачеше по плажа. Зейр се беше появил в Бенден с пронизително пищене и всички бенденски гущери вдигнаха такава врява, че Лесса накара Рамот да ги разгони. Като доказателство за случилото се, сега над залива започнаха да се появяват безбройни ята огнени гущери и всеки от тях врещеше с пълна сила.
— Успокой ги Рут! — помоли Джаксъм. — Иначе няма да се чуем!
Драконът изви шия и нададе такъв рев, че се уплаши сам и спечели уважителен поглед от кафявия гигант. Във възцарилата се тишина самотно писна някакво гущерче и веднага млъкна. Небето се изчисти — огнените гущери бързо се разполагаха по клоните на дърветата.
„Послушаха ме!“ — учудено и не без самодоволство предаде Рут.
Установилият се ред, забележимо подобри настроението на Ф’нор.
— А сега разказвай, Джаксъм, какви си ги свършил днес! — кафявият ездач свали летателната куртка и смъкна шлема си. — Изглежда Бенден, в последно време не може да направи и крачка без помощта на Руат!
Джаксъм учудено го изгледа…очите им се срещнаха и той разбра, че в думите на ездача имаше скрит смисъл. Нима пак яйцето? … Нима Брекке беше казала?
— Е, какво! — отвърна. — Руат и Бенден са здраво свързани. И не само с тясно родство, но и с общи интереси!
Ф’нор престана да се муси и широко се усмихна.
— Чудесно казано, Руат! — Така тупна Джаксъм по рамото, че едва не го събори на земята. — Чудесно казано! А сега докладвай, какво откритие си направил днес?
Джаксъм с удоволствие повтори разказа за случилото се сутринта. Ф’нор се ококори:
— Корабите, с които са долетели? …Да тръгваме веднага! — отново затегна колана си и с жест накара младежа да побърза с обличането. — Утре в Бенден има Нишковалеж, но, ако работата е такава, каквато казваш…
— Идвам с вас! — обяви Робинтън.
Нито един гущер, даже и най-смелия не посмя да наруши тишината последвала тези думи.
— Идвам с вас! — уверено и твърдо повтори Менестрелът. — Прекалено много пропуснах, а тази нова неизвестност е по-лоша за мени и то смъртта. — Той с драматичен жест притисна ръце към гърдите си. — Моето нещастно сърце боли все по-силно с всеки миг, който съм принуден да прекарам в безпокойство, очаквайки да се сетите да ми изпратите жалки парчета информация! — Менолли отвори уста, но Менестрелът вдигна ръка. — Не, няма да копая. Но не си мислете да ме оставите тук. Това е много опасно за моето болно, слабо сърце. Помислете сами, докато Вие създавате велики Записи, аз да се валям тук сам!
— Майстор Робинтън… Ако Брекке разбере… — простена Менолли.
Ф’нор закри очи с ръка и тръсна глава, потресен от подлото изнудване на менестрела:
— Дайте на човека пръстче — и ще ви откъсне цялата ръка… — показа юмрук на Робинтън: — Само да те видя, че хващаш лопата, или вдигнеш дори камъче, ще… ще…
— Менолли, дете, донеси ми летателния костюм! — Менестрелът побутна момичето към холда. — И писмените принадлежности от масата в кабинета… Обещавам, че ще бъда послушен. Сигурно е, че толкова кратко пребиваване в Помежду няма да ми навреди…Менолли! — извика с пълен глас, така че ехото върна гласа му, чак от другия край на залива. — Не забравяй за меха с вино! Закачен е на креслото ми! Да знаете, че търпението ми свърши още вчера, когато от най-добри подбуди, не ми дадоха да погледна разкопките на платото.
Менолли бегом донесе писмените принадлежности и костюма; мехът с вино подскачаше на гърба й. Ф’нор качи на Кант Робинтън и Пиемур, а Менолли седна зад Джаксъм. Той за миг съжали, че Шарра я няма. Даже си помисли, дали Рут няма да може да се свърже с нея през половината континент, но отхвърли тази мисъл — там, далеч на запад изгревът нямаше да дойде скоро.
Двата дракона се вдигнаха във въздуха, съпроводени от плътен облак огнени гущери. Рут предаде на Кант ориентирите. Джаксъм едва успя още един път да се ужаси от настойчивостта на менестрела, когато минаха през Помежду и драконите се заплъзгаха надолу, към трите странни хълма.