Откритието на Джаксъм моментално беше оценено по достойнство. Менолли го прегърна изотзад и нададе такова пронизително арпеджио, каквито той никога не беше чувал. Видя, как отчаяно жестикулираше Робинтън; надяваше се, че менестрелът се държи здраво за поясният ремък на Ф’нор. Кант веднага забеляза изкопаната от Рут яма и направи вираж, стараейки се да кацне колкото се може по-близо до нея.
Настаниха менестрела на сянка и му наредиха да седи мирно. Джаксъм помоли Рут за всеки случай да поговори с местните гущери и чрез Зейр да предаде на Робинтън спомените им.
Под дружното чирикане на гущерите работата се възобнови. Скоро се наложи Рут да се отдръпне — грамадният Кант копаеше много по-бързо, а и между хълмчетата можеше да се намести само един дракон. Джаксъм се тресеше с цялото тяло, на платото такова не му се беше случвало…
Те с Рут бяха разчистили само върха на кораба, а сега кафявият разчистваше страната му. Той риеше с такъв ентусиазъм, че чимовете земя хвърчаха чак до дърветата, където седеше менестрела. Скоро се показа шевът на входния люк, приличащ на тънка пукнатина, разсичаща идеално гладката повърхност. Следвайки указанията на Ф’нор, Кант доста бързо изкопа десния ъгъл на люка, след това и цялата му горна част.
Гущерите с въодушевление се втурнаха да помагат на дракона и хората — от ямата сякаш изригна вулкан. Работата потръгна и бързо успяха да откопаят целия вход и предния край на едно от крилата на кораба.
— Виждате ли, колко точно помнят нашите приятели всичко, което са видели техните предци, — незабавно изкоментира Робинтън. — Цялата хитрост е да ги накараш да си спомнят!
Ф’нор изчисти и последната прашинка от капака на люка и най-накрая разреши на менестрела да огледа находката.
— Ето, че вече е време да повикаме Лесса и Ф’лар, — каза Робинтън. — И, разбира се Майстор Фандарел — тази работа е точно за него. Кой знае, може дори да ни обясни от какво е направен корабът!
— Мисля си, че не е необходимо да казваме на повече хора, — намеси се Ф’нор, преди менестрелът да спомене и други имена. — Сам ще отлетя за Главния ковач, това ще ни спести време и няма да даде повод за сплетни. А Кант ще извика Рамот. — изтри потта от челото си и част от полепналата мръсотия, и вдигна летателния костюм. — И да не сте посмели да пипате нещо без мен!
Награди всеки поред с по един свиреп поглед и особено Робинтън — и вихърът вдигнат от могъщите криле на Кант притисна храстите към земята.
— Ако само знаех, какво да пипам, — оплака се менестрелът. — Хайде по-добре да се освежим! — Вдигна меха с виното и покани останалите да седнат около него.
Младежите не чакаха да ги уговаря, всички бяха радостни да си починат и да се полюбуват на чудото, което отново се показваше над земята.
— Ако те наистина са летели на тези неща… — промърмори Пиемур.
— Никакво „ако“, мили ми Пиемур. Не може да има никакво съмнение — те са летели. Огнените гущери са видели, как корабите са се приземили!
— Не се изразих точно — ако те наистина са летели на тези неща, защо не са избягали с тях от платото след изригването?
— Интересна мисъл!
— Е?
— Възможно е Фандарел да съумее да отговори, а аз вече започвам да се обърквам, — честно си призна Робинтън, гледайки с лека досада затворения люк.
— А може би е било необходимо тези кораби да бъдат пуснати от високо, за да полетят — както правят мързеливите дракони? — предположи Менолли и погледна Джаксъм.
Робинтън гледаше синьото небе — не се ли виждаха завръщащи се дракони.
— Нима полетът в Помежду отнема толкова време…
— Не, — каза Джаксъм. — Времето се губи основно при излитане и кацане.
Първо се появиха Бенденските Предводители. Впрочем, Кант, носещ на гърба си Ф’нор и Фандарел се забави само с няколко мига, така че и трите дракона се приземиха почти едновременно. Ковачът избърза пред останалите, скочи в ямата и благоговейно започна да опипва кораба. Ф’лар и Лесса минаха през гъстата, висока трева, заобиколиха влажните чимове земя, застанаха зад него и очаровано загледаха смътно пробляскващия люк.
— Аха! — тържествуващо възкликна Фандарел и всички подскочиха. Ковачът внимателно изучаваше края на люка. — Ето я и ключалката! Ако разкопаем целия кораб, това място ще се окаже на височина, колкото човешки ръст… Сега нека да натиснем…
Внимателно натисна с пръст и отстрани на люка се отмести малък панел. Под него се оказа ниша с няколко цветни кръгчета ма дъното.
Всички се скупчиха около него. Ковачът посегна с дебелите си пръсти над нишата и спря. Кръгчетата бяха два реда — горният — зелени, долният — червени.