— А защо още един кораб да не сбърка курса във водите на юг от от Иста?… Говорих с Идаролан, Водача на Моряците, и той все се оплакваше, колко силни били тамошните бури…
— Ето значи как си попаднал на на Южния! — каза Леса.
— А как иначе? — най-невинно отвърна Робинтън. — Менолли тихо и мирно се опитваше да ме научи как да управлявам лодка с платна, когато съвсем неочаквано ни налетя ужасен щурм и ни запрати право при Торик. Нали така?
— Разбира се Майсторе. Всичко е било точно както казваш!
Глава 3
Утро в холд Руат
Главната работилница в Гилдията на ковачите в холд Телгар.
Сегашното Преминаване 15.5.9
Джаксъм стовари двата си юмрука върху тежката дървена маса с такава сила, че чиниите и чашите подскочиха. Седящите притихнаха и го изгледаха изумено.
— Стига! — Джаксъм се изправи. Ръцете му бяха изпълнени с тъпа болка от удара. — Казах, стига! — повтори той.
По-късно си спомняше със странно удовлетворение, че тогава гласът му не премина в крясък. Още повече, че това беше избухване породено от натрупваните през годините обиди и гняв. Гласът на Джаксъм се разнесе по цялата просторна зала и накара току-що влезлия прислужник да замре изплашено.
— Аз съм владетел на този холд, — продължи той, гледайки право в лицето на Дорс, млечния си брат. — Освен това съм ездач на Рут, който извън всякакво съмнение е истински дракон! — Джаксъм обърна погледа си към Бранд, главният иконом, чиято челюст беше увиснала от учудване. — Рут е в чудесно здраве откакто е излезнал от черупката! — момчето погледна към озадачения Литол, после към четиримата приемни — те се бяха появили в холда съвсем наскоро и не бяха усвоили навика да му се присмиват. После се обърна към Дилана, дойката му, която разтреперана се взираше в своя възпитаник. — Днес ще отида в Главната Работилница на Ковачите, където, както на всички ви е известно, ще ми бъде оказан прием съответстващ на моето положение. И въобще — той отново огледа присъстващите. — няма никаква нужда в мое присъствие да се започват разговори подобни на тези, които се водеха тази сутрин! Достатъчно ясно ли се изразих?
Без да дочака отговор, Джаксъм решително излезе от залата. Ликуваше вътрешно, че най-накрая им даде отпор, но към възторга имаше малко чувство на вина — може би трябваше да се владее по-добре. Литол го повика, но Джаксъм за пръв път не послуша Настойника си. Вече, не! Този път нека някой друг да се извинява! Той е Владетел на Руат, нищо че е много млад. При колко подобни сблъсъци преглъщаше обидата! Край! Стига! Сега искаше единствено да е далече от Руат. Не понасяше вече двусмисленото си положение тук. Искаше да бъде колкото се може по-далече от своя прекалено разсъдлив и съвестен настойник и особено от тази тълпа непоносими хора, приела ежедневната близост за всепозволеност…
Рут отдалеч усети бурята, бушуваща в душата на неговия ездач и изскочи от стария хамбар, готов да му помогне.
Почти разплакан, Джаксъм скочи на гърба му и му нареди да се издигне. В този момент от вратите на холда се появи Литол и Джаксъм бързо се извърна, за да не му се налага да лъже после, когато го попитат не е ли видял да му махат.
Рут стремително излетя нагоре. Малкият бял дракон беше по-лек от своите грамадни събратя и по-бързо набираше височина.
— Ти си най-драконовския дракон! Превъзхождаш ги във всичко! — каза Джаксъм, но във мислите му цареше такъв хаос, че Рут за всеки случай протръби. Кафявият стражеви дракон, изненадан му отговори от скалите. Миг по-късно около Рут се материализираха всички огнени гущери на холда. Те закръжиха около него врещейки възбудено.
Издигнал се над върховете, Рут изчезна Помежду и безпогрешно се появи на брега на езерото, намиращо се високо в планините над Руат — тяхното любимо убежище.
Джаксъм беше изскочил от дома си само по риза без ръкави и сега от нетърпимия студ Помежду, зъбите му тракаха.
Рут бавно се придвижваше към брега на езерото.
— Това не е честно! Изобщо не е честно! — каза Джаксъм и се удари по крака така, че Рут изръмжа от изненада.
„Какво ти става днес?“ — попита драконът.
— Ох,… нищо…
„И все пак?“ — Драконът обърна глава и го погледна в очите.
Джаксъм се приплъзна по мекия му бял гръб, обхвана с ръце топлата му шия и притегли към себе си клиновидната глава на приятеля си.
„Защо позволяваш да те разстройват?“ — попита Рут. Неговите очи проблясваха угрижено.
Джаксъм помисли и се усмихна.
— Отличен въпрос. Виждаш ли, те прекалено добре знаят всички мои слаби места… — И тъжно се засмя. — Ето къде трябва да заработи същата тази обективност за която непрекъснато ми говори Робинтън. Но май нещо не се получава…