— Червеният цвят за нас винаги означава опасност, следователно това трябва да е означавал и за нашите предци, — каза Фандарел. — Значи, ще пробваме зелените!
Показалецът му се поколеба за момент и натисна зеления бутон.
Отначало не стана нищо. Хладната ръка на разочарованието стисна вътрешностите на Джаксъм — нима пак ги очакваше разочарование?…
— Вижте, отваря се! Отваря се! … — Зорките очи на Пиемур първи забелязаха че тясната цепнатина се разширява.
— Това е древен, много древен механизъм, — възхитен каза Фандарел, уловил едва доловимо проскърцване отвътре.
Капакът на люка бавно потъна на вътре, а после, за изненада на всички, се плъзна на страни и изчезна под обшивката.
Застоялият въздух се измъкна навън и накара всички да отскочат. Когато отново погледнаха в отвора, видяха само един потъващ в тъмнина коридор. Слънчевите лъчи осветяваха само малък участък от пода — той беше по-тъмен от корпуса на кораба, но явно направен от същия удивителен материал. Ковачът почука по него с кокалчетата на пръстите си.
— Не влизайте още, — предупреди той останалите. — Изчакайте да влезе чист въздух. И освен това, нямаме светилници.
— Ей сега ще донеса от холда! — Джаксъм грабна летателния си костюм, затегна шлема и хукна към Рут. Но забрави да се загърне и леденият студ на Помежду, след работата под жаркото слънце сякаш го изгори.
Събра всички светилници от холда. Когато се върна при кораба, стори му се, че по време на отсъствието му, нищо не се е помръднало. Всички бяха удържани от нещо властно, невидимо, притаило се зад прага. А може би се бояха, че и тук е празно, както в сградата на платото…
— Е, ако продължаваме да стоим тук, като стълбове — Робинтън взе единия от светилниците. — Няма да научим нищо!
И решително влезе в кораба.
— Той е заслужил правото си да влезе там пръв! — каза Джаксъм на Менолли, докато раздаваше светилниците. Фандарел, Лесса и Ф’лар заедно престъпиха прага. Младежите влязоха след тях. Скоро пред тях се изпречи още една врата — с кръгло колело по средата и тежки ключалки от пода до тавана; но тя беше гостоприемно отворена. Майстор Фандарел пипаше стените, въодушевяваше се от неща непонятни за другите, разглеждаше разноцветните копчета и ръчки. Влизайки по-навътре в кораба, намериха още две врати. Едната, разтворена, водеше наляво. Другата, затворена, водеше направо, както предположи Фандарел, към опашната част на кораба.
— И как, това грамадно, почти безкрило съоръжение се е изхитрило да лети само с помощта на някакви си тръбички. — размишляваше ковачът. — Не, вие може и да не искате, но аз просто съм длъжен да доведа Бендарек тук!
Завиха наляво, по дълъг, тесен коридор. Ботушите им тихо скърцаха по пода, направен от незнайно какво…
— Според мен, от същия материал бяха направени и гредите в шахтите — Фандарел се наведе и докосна пода с ръка. — Такаа, а тук какво имаме? … — изправи се и опипа празните скоби на стената. Направо да се побъркаш, колко … обърнете внимание — никъде няма и прашинка.
— Какъв ти прах, щом корабът е бил заровен от хиляди Обороти, — тихо отбеляза Ф’лар. — Също, като стаите, които открихме тогава в Бенден…
По цялата дължина на коридора имаше врати — някои отворени, други затворени, но незаключени. Пиемур и Джаксъм огледаха повечето. Отверстията в пода и във вътрешните прегради еднозначно говореха, че тук някога са висели и стояли някакви предмети.
— Елате всички! — раздаде се развълнуваният глас на Менестрела.
— Насам! — долетя от другото помещение гласа на Ф’нор. — Струва ми се, че от тук са управлявали кораба!
— Не, Ф’нор! — обади се Ф’лар. — Ела при нас, тук има нещо много по-важно!
Когато всички се събраха и няколкото светилника прогониха тъмнината, стана ясно, какво е привлякло вниманието им. Стените бяха покрити плътно с карти. Познатите очертания на Северен Перн и не толкова познатите на Южния в най-малки подробности ги гледаха от стените.
Пиемур охна и застена без да се преструва, прекарвайки пръст по крайбрежието, което с такива мъки беше преминал — сега вече беше ясно, каква малка част от континента е видял.
— Вижте, майстор Идаролан може да доведе кораба си почти до самия Източен Бариерен хребет… И това съвсем не е същия хребет, който видях на запад… и…
— А тази карта каква е? — възгласът на Ф’лар прекъсна възторга на Пиемур. Светилникът в ръката му озари още една карта на планетата. Контурите на материците бяха същите, но вътре в тях по загадъчен начин бяха сплетени петна и линии с различни цветове. Моретата бяха оцветени с различни оттенъци на синьото.