— Изглежда, така са означени дълбочините, — каза Менолли показвайки с пръст, там, където знаеше, че е разположена дълбоководната Нератска падина. Синият цвят там беше особено наситен. — Вижте стрелките — те показват Голямото Южно течение. А ето и Западното течение!
— Ако е така, бавно каза менестрелът, — разликата в цветовата гама означава височината на местата?… Не, едва ли, Планините на Кром, Форт и Бенден са оцветени като част от равнините на Керун. Да… Иди че се сещай, какво са имали предвид Предците! — погледът му се плъзна надолу, по Южния континент — И най-интересното, този цвят почти не присъства в другата половина на света! Удивително…Трябва да се изучи!…
Той опипа картата, търсейки края й, но тя явно беше залепена за стената.
— А ето и нещо интересно за Уонзър, — обади се Фандарел. Увлечен в находката си, славният ковач просто не чуваше разсъжденията на Робинтън.
Пиемур и Джаксъм му занесоха още светилници.
— Звездна карта! — възкликна младият менестрел.
— Не съвсем. — поправи го ковачът.
— Карта на най-близките звезди?… — предположи Джаксъм.
Палецът на Фандарел докосна централното, оранжево кръгче на картата:
— Това е нашето Слънце — Рукбат. А това, съдейки по всичко е Червената звезда. — Пръстът му проследи орбитата на блуждаещата планета. После посочи третият след слънцето малък свят. — И накрая, нашият Перн!
Планетата изглеждаше смешно малка.
— А това тук какво е? — Пиемур разглеждаше защрихованият с тъмна боя свят от другата страна на слънцето, далеч от останалите планети и нарисуваните им орбити.
— Не знам! — отвърна ковачът. — Действително, останалите планети са нарисувани от другата страна…
— А тези линии какви са? — Джаксъм проследи стрелките, проточени от долния край на картата към Червената звезда, и от нея, надясно, пак към края.
Потресаващо! — Фандарел триеше непрекъснато брадичката си и разглеждаше загадъчните рисунки.
— Все пак предпочитам тази карта, — каза Лесса с доволна усмивка, съзерцавайки очертанията на континентите,
— Да? — Ф’лар откъсна очи от звездните схеми и се обърна към нея. — А, разбирам накъде клониш, — каза той, след като Лесса покри с длан запада на Южния континент. После се засмя: — Напълно съм съгласен Стопанке моя. Много нагледно!
— Почакайте! — намеси се Пиемур. — Тази карта не е точна. — Ето тук, — пръстът му опря стената, не са нарисувани морските вулкани, които видяхме от скалния корниз. А тук има прекалено много суша, но затова пък го няма Големият залив. Знам това, минавал съм от там!
— Да, тази карта вече не е точна, — кимна Робинтън, без да даде време на Лесса да отговори на младежа. — Обърнете внимание на Тиллек — северният полуостров тук е много по-обширен, отколкото е в действителност. И вулканът на южния бряг не е отбелязан! — усмихна се и добави: — Но в момента на съставянето й, разбира се, не е била грешна.
— Точно така! — досети се Лесса. Колко Оборота са минали от тогава и какви ли не бедствия са сполетявали бедния наш свят, предизвиквайки премествания и разрушения…
— Виждате ли тесния език суша на мястото, където сега са Драконовите скали? — възкликна Менолли. — Моят прадядо помни много добре, как земята се е разцепила и пропаднала в морето.
— За какво говорите, това са малки изменения, — махна с ръка Фандарел. — Картите са великолепни! — и отново се намуси, гледайки неразбираемото цветно украсяване. — Всички наши древни селища са разположени на кафяв фон…Вижте, Форт Холд, Руат, Бенден и Телгар. И Уейровете — погледна Лесса и Ф’лар. — Всички — на кафяво! Какво може да означава това? Места годни за живот?
— Но за начало са се устроили на платото, което е отбелязано с друг цвят, — възрази Пиемур.
— Ще трябва да попитаме Майстор Уонзър и Майстор Никат.
— Добре ще е Бенелек да огледа резетата на вратите, а ако успее да ги разгадае, и опашката на кораба. — каза Ф’нор.
— Скъпи мой ездачо, — усмихна се ковачът. — Бенелек наистина разбира от машини, но тези…техническото ниво на строителите на кораба превишава разбиранията на всеки ученик, дори и моите.
— Да се надяваме, че все някога ще съберем достатъчно знания и ще разгадаем всички тайни на този кораб. — каза Ф’лар и нежно поглади картата. — Но ето това е най-необходимо за нас, за целия Перн. — усмихна се на Робинтън, който кимна и на Лесса, чиито очи блестяха със закачливи пламъчета, разбираеми само за тях тримата. — Но засега, нито дума за картите! — тонът му стана сериозен, а вдигната му длан спря възраженията на Фандарел. — Не за дълго, добри ми ковачо, вярвай ми имам основателни причини…Нека Уонзър прегледа уравненията и чертежите, а Бенелек да се опита да се оправи с механизмите. Той така или иначе говори само с неодушевени предмети и надали ще каже на някого за кораба. Повтарям, за известно време, това ще бъде строга тайна. Впрочем, Пиемур и Менолли са обвързани с клетвата на менестрелите, а ти Джаксъм си се проявявал не само като способен, но и внимателен… — Предводителят го гледаше право в очите и Джаксъм вътрешно се сви: беше уверен, че Ф’лар вече всичко знаеше за приключенията му с проклетото яйце… — За да нарушим спокойствието на холдовете, Уейровете и Гилдиите, стига само и нашето плато, — продължи Ф’лар. — Няма защо да товарим умовете на хората с нови загадки. — Още веднъж погледна безкрайните простори на Южния върху картата, отново си размени усмивки с Лесса и Робинтън и изведнъж се засуети: