— Торик!…Той обеща да дойде днес и да ни помогне при разкопките!…
— Да, а мен трябва да е вземе Н’тон, — каза Фандарел. — Но, след един, два часа. Ф’нор ме измъкна от постелята…
— В Южния холд часът е същия, като в Телгар, — поуспокои се Ф’лар. — Е, добре. Но така или иначе ми е нужно копие от картата. Кой ще се заеме?
— Джаксъм! — незабавно предложи Робинтън. — Първо, той копира много добре и второ, когато вчера дойдоха да вземат Шарра, беше в Руат. Никой не знае за неговото завръщане. И освен това, смятам да държим Рут настрани. Нека местните гущери да са с него и по-малко да приказват с троицата на Торик!
Решението беше взето. Оставиха на Джаксъм материали за рисуване и светилници. Откопаната страна на кораба прикриха с клонки за да не бие на очи, ако се появеше случаен наблюдател. Помолиха Рут да привлече при себе си колкото се може повече гущери и да ги накара да заспят. Белият дракон уморен от копането сутринта, никак не възрази на идеята да се просне на слънце и да поспи. И така, Джаксъм започна да копира картата, а останалите се отправиха в холд Залив.
Той работеше внимателно и се опитваше да съобрази, какво беше развеселило двамата Предводители и Майстор Робинтън. Най-вероятно това, че вече знаеха истинските размери на Южния — повече не трябваше да късат панталоните си и да го мерят с крачки. Да, разбира се, Торик не знаеше големината му, затова път Предводителите сега знаеха.
Джаксъм огледа полуострова, където се разполагаше Южния холд и се опита да пресметне, каква територия бяха усвоили безимотните поданици. Да, дори и ако холдът на Торик гъмжеше от младшите синове на всички лордове, владетели и фермери на Перн, дори и тогава нямаше да му стигнат силите напълно да го изследва! И дори, ако опита да разпростре владенията си до Западния хребет на юг и до Големия залив на запад…
Усмихна се, доволен от проницателността си и за малко да изкриви линията, която внимателно чертаеше. Когато стигна до Големия залив, се зачуди как да го изобрази — така, както изглежда сега или по картата? Накрая реши да пресъздаде картата точно. Ех, когато Торик я види…
Младежът си представи физиономията на южняка и смехът му отекна в тишината на кораба…
Глава 21
Следващият ден: подножието на планината, холд Залив,
Люпилната площадка на Южния Уейр, 15.10.21
— Помня, какво беше обещано на Торик, — каза Робинтън. Двамата с Ф’лар седяха и пиеха клах в холд Залив.
— Правото да владее всички земи, до които се добере, до момента в който от Южния Уейр се махнат Старовремците. — уточни Бенденския Предводител. — Но някой книжен плъх ще дойде и ще каже, че не всички от тях са „минали в Помежду“ и Торик има право да продължи да разширява границите си…
— И да печели лоялност, раздавайки владения, — отбеляза Робинтън.
Лесса втренчено го изгледа, обмисляйки чутото.
— Ето значи, защо така лесно се съгласи да приеме толкова много безимотни? — Но после негодуванието изчезна от лицето й и тя се разсмя. — Трябва добре да го наблюдаваме в бъдеще. Кой би могъл да предположи, че има такова властолюбие?…
— При това, той е доста предвидлив, — вметна менестрелът. — Използва не само желанията и алчността на хората, но и тяхната благодарност.
— Благодарността, — каза Ф’лар. — С времето увяхва…
— Той не е такъв глупак, че да разчита само на нея, — със съжаление отвърна Лесса. После озадачено се огледа. — Днес, като че ли не съм виждала Шарра!?
— Няма я, вчера дойде ездач за нея. Някаква болест…ах, какъв съм глупак! — удари се Робинтън по челото. Очите му заблестяха тревожно. — Как не разбрах веднага!… Разбира се, че е решен да използва Шарра и останалите си сестри… а и дъщерите си, за да привърже към себе си повече народ…Точно това е решил. Но, предполагам Джаксъм няма да стои със скръстени ръце.