— Надявам се, — рязко каза Лесса. — Против този брак аз няма да възразя. Освен ако, така той не изразява благодарността си, че тя го спаси…
— Менолли и Пиемур са единодушни, — усмихна се менестрелът. — че и двамата са искрени в чувствата си. Много се радвам да чуя, че ти не си против. Очаквах днес или утре, той да ме помоли да извърша за тях церемония. Особено в светлината на сегашните събития…Между впрочем, макар и да няма връзка с нашия разговор — вчера Джаксъм се е върнал в Руат. Говорил е с Литол относно утвърждаването си като Владетел.
— Наистина ли? — Ф’лар беше доволен не по-малко от Лесса. — Да не би Шарра да го е навела на тази мисъл? Или вчерашните подмятания на Торик, които впрочем бяха доста груби?
— Изглежда съм изпуснал прекалено много, като не ме взехте на платото вчера, — недоволно се намуси Робинтън. — Какви подмятания?
Рамот и Мнемент протръбиха заедно и прекъснаха разговора.
— Това е Н’тон. Довел е майстор Никат, — каза Ф’лар и кимна към събеседниците си. — Да оставим нещата да се развиват сами?
— Обикновено, така е най-добре, — отвърна Менестрелът.
Лесса тайнствено се усмихна, тръгвайки към вратата.
Н’тон, както се изясни, бе довел не само Майстора миньор, но и още двама майстори от занаята. Скоро след него долетя Ф’нор с Уонзър, Бенелек и двама яки чирака. Без да чакат Д’рам с Торик, всички се пренесоха през Помежду на платото и се приземиха близо до малката могила на Никат. Ярката дневна светлина помогна донякъде да разберат предназначението му. На далечната стена бяха написани недотам понятни букви и цифри, страничните стени бяха изрисувани със странни животни — нищо общо с тези, които съществуваха на Перн.
— Това е дом на менестрели! — уверено заяви Робинтън. — Децата са разучавали тук своите първи балади и учебни песни!
Сградата беше празна, но Робинтън не беше разочарован, колкото останалите — все пак тук беше живял негов брат по занаят!
— Ако е така, — продължи мисълта му Бенелек, обърна се и посочи най-близкия хълм отляво, — то тук трябва да са провеждали занятия п-големите ученици. Ако разбира се — в гласа му прозвуча съмнение. — нашите предци са се придържали към логическата последователност и преместването в кръговите структури в ставало от изток на запад, по хода на слънцето…
Направи малък поклон към Предводителите и тримата Майстори, махна ръка на един от чираците, избра си лопата, отиде до избраната могила и започна да сваля чимовете от края, който гледаше към средата на кръга.
Лесса едва дочака, докато той се отдалечи достатъчно.
— А ако се е сбъркал? — засмя се тя. — Ще иска ли да се заеме с още тукашни загадки?
— Време е да се заемем с моята могила — тази, голямата! — Ф’лар като че ли се беше раздразнил леко от решителния тон на младия занаятчия.
Всеки си избра по един инструмент и тръгнаха след него.
Изровената на покрива яма не я докоснаха повече — входовете обикновено бяха на челните стени на сградите. Мнемент и Рамот послушно разхвърляха огромни купчини тъмно-сива пепел, разчиствайки средата на стената. Догадката им се оказа вярна и скоро се показа широка врата, през която спокойно можеше да мине зелен дракон. Тази врата също се движеше насам-натам по направляващата, но в един от краищата й откриха по-малка вратичка.
— Точно, колкото за човек, — каза Ф’лар.
Малката вратичка висеше на панти направени не от метал, което доведе Майсторите Никат и Фандарел във възторг. Тъкмо успяха да я отворят, когато се появиха Рут и Джаксъм. Щом белият дракон внимателно кацна на върха на могилата, във въздуха се появиха още три дракона.
— Д’рам! — каза Лесса. — И двата бенденски кафяви, които им изпратихме на помощ!
— Извинете, че се забавих, Майстор Робинтън. — Джаксъм с невинен вид му подаде навито руло. — Добро утро, Лесса! Намерихте ли нещо в разкопките на Никат?
Менестрелът внимателно прибра свитъка в поясната си чанта, радвайки се на хитростта на Джаксъм.
— Това е детска стая, — каза в висок глас. — Влез и разгледай, ако искаш.
— Може ли да поговорим за малко, Майстор Робинтън? Ако разбира се… — Джаксъм кимна към прясно разкопаната сграда и широко разтворената врата.
— Трябва да се проветри, — каза Робинтън. Но забеляза напрегнатия поглед на младежа и молбата в тона му. Замъкна го настрани: — Слушам те!
— Братът на Шарра насилствено я задържа в Южния Уейр, — тихо, с равен глас каза Джаксъм.
— Откъде знаеш? — Робинтън погледна към небето, където бавно кръжеше бронзовия Тирот с Торик на гърба си.