— Тя повика Рут и му разказа. Торик иска да я даде за жена на един от своите младши владетели. Той твърди, че ние, северняците не ставаме за нищо!
В очите на Джаксъм играеше опасен блясък, чертите на лицето му бяха придобили неочаквана твърдост. За пръв път, откакто го познаваше, Робинтън забеляза прилика с баща му — Факс. Това сходство никак не му хареса.
— Защо, някои все пак стават! — каза той с усмивка. Но Джаксъм не отвърна на шегата и Робинтън добави: — Какво си намислил?
И си помисли, че за непълния Оборот момчето се е превърнало в мъж, а той Робинтън не е забелязал.
— Смятам да я отведа, — твърдо отвърна младежът и погледна към белия дракон. — Торик забрави да вземе предвид Рут!
— Ти какво! Да не си решил направо да влетиш там и да я отвлечеш? — Робинтън се стараеше да говори сериозно.
— А защо не? — В погледа на Джаксъм неочаквано се мярна весела искра. — Едва ли брат й очаква, че ще премина към действия. Все пак, аз съм негоден за нищо млад северняк!
— Вярно, но защо ми се струва, че действията ти ще започнат още сега! — прошепна Робинтън.
Торик и хората му вървяха по равната площадка между двата реда могили. Торик веднага се отдели от своите, свали топлата куртка и закрачи към Лесса и останалите, събрани до разтворената врата. Поздрави се с нея, обърна се настрани и веднага стана ясно, че целта му е Джаксъм.
— Моите почитания Майсторе, — вежливо се поклони на Робинтън и едва след това погледна към Джаксъм.
За удоволствие на менестрела, младия владетел на Руат даже и не помръдна.
— Добър ден, фермер Торик, — без да се обръща, хладно и безразлично каза той
Нямаше как да се хване за това обръщение, защото никой не беше давал владетелска титла на Торик. Но южнякът замря на място.
— Моите почитания, лорд-владетелю Джаксъм! — каза той, провлачвайки думите и титлата на Джаксъм прозвуча като оскърбление от неговата уста — съвършено явно се подразбираше, че младежът все още не е в правото си да я носи.
— Шарра ми каза — Джаксъм бавно се обърна към него, и Робинтън забеляза, как Торик присви очи и метна бърз поглед към гущерите събрали се край Рут, — Шарра ми каза, че брачният съюз с Руат не ти е по сърце. Така ли е?
— Именно така, млади човече. Изобщо не ми е по сърце! — Торик погледна Робинтън и широко се усмихна. — Моята сестра заслужава повече от някакъв северен холд с големина на орех!
Думата „северен“ беше произнесена с особено презрение.
— Какво чувам, Торик? — приближилата се Лесса спря до Джаксъм. Гласът й беше спокоен, но очите й блестяха като стомана.
— Фермерът Торик казва, че аз съм лоша партия за сестра му. — В тона на Джаксъм нямаше възмущение, по-скоро насмешка. — Предполага, че северен холд като Руат с големина на орех не е достоен за сестра му.
Лесса продължи да се усмихва, но по бузите й пропълзя гневна червенина.
Торик бързо каза:
— Не исках да обидя Руат!
— Това би било много неблагоразумно, — кимна бенденската Стопанка. — Особено, ако отчетем, как аз се гордея с произхода си, а също и човека, носещ днес титлата на негов владетел!
— Обмисли още веднъж решението си Торик! — Робинтън говореше приветливо, макар че беше невъзможно да не разпознаеш предупреждението в думите му. — Подобен съюз не само ще ощастливи две влюбени сърца, но и би ти донесъл немалка изгода, и ще те изравни с най-главните владетели на Перн.
— И би ти спечелило благоволението на Бенден — добави Лесса, усмихвайки се толкова прелъстително, че Робинтън трудно удържа смеха си.
Торик стоеше пред тях, разсеяно чешейки се по тила си. Усмивката му леко помръкна.
— Тази работа трябва да се обсъди подробно, без да се бърза. — Лесса хвана южняка под ръка и го накара да се обърне. — Не искаш ли да се присъединиш към нас, Майстор Робинтън? Струва и се в малкият дом, който аз открих, може да побеседваме без да ни пречат…
— Мислех се, че искате да откопавате славното минало на Перн — добродушно се засмя Торик. Но не дръпна ръката си.
— А според мен, точно сега е времето да поговорим за бъдещето, — измърка Лесса. — За твоето бъдеще!
Ф’лар ги догони и тръгна редом с Лесса, от лявата й страна. Изглежда, Мнемент вече му бе разказал за случилото се. Менестрелът се огледа за Джаксъм — искаше да го ободри, но той се беше обърнал и гледаше към дракона си.
— Да, сега, когато насам се втурнаха толкова безимотни и прекалено честолюбиви хора, — спокойно разсъждаваше Ф’лар, — наистина е назряло времето да закрепим към теб, тези земи, които искаш да притежаваш. Не ни трябват кървави разпри на този континент. За какво ни са, като тук имам място и за сегашното поколение и за бъдещите…