Торик се засмя в отговор, изравни крачката си с тази на Лесса. Робинтън ясно усещаше увереността му.
— Но, ако тук има толкова земя, — каза Торик. — Защо да не опитам да устроя сестра си, колкото се може по-изгодно?
— За щастие, тя не ти е единствена сестра, а и в момента не говорим нито за нея, нито за Джаксъм, — раздразнено махна с ръка Лесса. — Ние с Ф’нор искахме да устроим официална церемония, за да закрепим владетелските ти права, — продължи тя, пристъпи към древното съоръжение и с жест покани южняка да влезе вътре. — Но виждаш ли, Майстор Никат иска по-скоро да сключи с теб договор, а лорд Грока се безпокои да не би синовете му да са получили съседни парцели земя, че каквито са луди глави… В последно време се появиха много въпроси и за всеки трябва отговор.
— Какви въпроси? — вежливо попита Торик и се опря на стената, сложил ръце на гърдите си. Робинтън оцени мързеливата му поза и се замисли, колко в нея беше естествено и колко изиграно. Нима властолюбието му взема връх над здравия разум?…
— Например, трябва да се реши, какъв размер земя може да вземе един човек, — каза Ф’лар, чистейки калта изпод ноктите си с върха на ножа си.
— Според първоначалното ни съглашение, към мен преминава всичката земя, която усвоя, докато Старовремците измрат.
— Което все още не е станало, — каза Робинтън.
— Да, и аз не настоявам това да се случи, — кимна Торик. — Обстоятелствата днес не са същите, каквито бяха тогава. Освен това, холдът ми буквално се цепи по шевовете от всякакви младши синове на владетели и изпълнени с розови надежди голтаци. Доверени хора ми съобщават, че много преселници отхвърлят моята помощ и правят холдове там, където акостират корабите им…
— Тогава още по-важно е да обезпечим неприкосновеността на твоя холд. — каза Ф’лар. — Зная, че си изпратил отряди разузнавачи. — Докъде успяха да се доберат?
— С помощта на ездачите на Д’рам успяхме да разузнаем земите до самото подножие на Западния хребет. — отвърна Торик и Робинтън забеляза напрегнатия му поглед хвърлен към Предводителя. Дали Бенден знаеше за това сътрудничество?…
— Толкова далече? — Ф’лар изглеждаше учуден и даже малко разтревожен.
Менестрелът си спомни за намерената карта: между Западния хребет и брега на морето лежаха огромни пространства. Но те бяха малки трохички в сравнение с целия материк.
— А на запад Пиемур достигна до Големия залив, обкръжен от пустиня. — каза Торик.
— И как ще се справиш с всичко това, любезни ми Торик? — полюбопитства Ф’лар.
— По крайбрежието, навсякъде, където е годно за живот, съм заселил много семейства фермери. — В усмивката му отново се появи увереност. Ключовите места навътре в страната също постепенно се заселват. Хората, които ми изпратихте за последните няколко Оборота се оказаха извънредно трудолюбиви!
— И, подозирам, всички те са ти дали клетва за вярност, в знак на благодарност за великодушието? — с въздишка попита Ф’лар.
— Разбира се!
— Още тогава, в Бенден ми се стори доста хитроумен и независим човек, — усмихна се Лесса.
— Мила Стопанке, земята ще стигне за всеки, който успее да я удържи, — каза Торик. — Освен това, някой малък холд в ръцете на знаещ работата си владетел, ще е по-ценен от голям холд с немарливо управление…
— Изглежда, — продължи Лесса, игнорирайки новия намек на Торик за размерите на Руат, — разбирам, че си заринат до главата с проблеми и работа в холда разпрострял се в Западния хребет до Големия залив…
Внезапно Торик рязко се изправи. Лесса се беше обърнала към Ф’лар за одобрение, така че единствено Робинтън забеляза тревогата в погледа на южняка. Но самоконтролът му беше добър и объркването му трая само миг.
— Да, до Големия залив на запад. Именно на това се надявах. Имам карти. Пазя ги у дома, в холда, но ако позволите…
Тръгна към вратата, но ревът на Рамот раздал се отвън го накара да спре. Мнемент веднага присъедини баса си към трелите на кралицата, а Ф’лар бързо загради пътя на Торик.
— Закъсня! — каза той.
След като изчака бенденските Предводители да се скрият в разкопания дом, заедно с Торик и Менестрела, Джаксъм можа да даде воля на гнева си.
— Значи Руат е жалък холд с големина на орех? Руат — вторият по древност и най-процъфтяващият холд на Перн? … Ако не беше Лесса, щях да му покажа аз…
Младежът внезапно се успокои. Не, нищо нямаше да покаже на Торик, по скоро обратното. Торик не му отстъпваше по ръст и беше много по-масивен. Ако Лесса не се беше намесила, Джаксъм със сигурност щеше да направи глупост и да си го получи според заслугите.