Но как така? Той беше уверен, че Торик ще сметне съюза с Руат за голяма чест. Съобщението на Рут за Шарра, достигнало го от другия край на континента го изненада. Оказа се, че брат й с лъжа я е примамил обратно и й забранил даже да мисли за жених от севера. Даже не бе поискал да чуе за любовта й към Джаксъм. Беше оставил кралицата си да наблюдава двата й гущера, за да не може Шарра да му изпрати вест. Торик не знаеше само едно — а именно, че тя можеше да разговаря с Рут. И ето, че щом момичето се събуди сутринта, веднага повика дракона…
Рут отчасти се забавляваше от тайната обкръжила преговорите им.
Джаксъм изчака Торик, Робинтън и Предводителите да се скрият и забърза към приятеля си. Менестрелът, шегувайки се го беше посъветвал да се вмъкне в Южния Уейр и да отвлече момичето. Какво пък, Джаксъм реши да направи точно така.
„Рут! — мислено го повика, крачейки към него. — Около теб има ли някой от гущерите на Торик?“
„Нито един, — беше отговорът. — Ще летим да спасяваме Шарра? Кажи къде да излезе, а аз ще й предам. С теб сме били само на люпилната им площадка. Да се посъветваме ли с Рамот?“
„Бих предпочел да не намесваме бенденските дракони. Нека пробваме с люпилната площадка… изглежда има някаква полза от това яйце. — Джаксъм се усмихна на иронията на съдбата и скочи на бялата шия. — Предай й картината Рут. Попитай Шарра може ли да се добере до там?“
„Тя казва, че може!“
— Тогава напред!
Джаксъм се разхили с пълно гърло и двамата с Рут изчезнаха в Помежду.
Влязоха в Южния Уейр от изток, като летяха ниско над земята — точно както преди половин Оборот. Само че сега люпилната площадка беше тиха и пуста — впрочем от всички страни веднага запристигаха приветствено пищящи гущери.
— Всички на Торик ли са? — обезпокои се Джаксъм. Вече си мислеше да слезе и да потърси сам Шарра.
„Тя тича насам! С нея е кралицата на Торик, — предаде Рут. — Изчезвай! Не смей да следиш приятелите ми!“
Джаксъм нямаше време да се учудва на свирепия рев на дракона. Шарра изскочи на пясъка и със всички сили хукна към тях, влачейки след себе си одеало — беше полуоблечена. Опита се да погледне през рамото си, но настъпи края на одеалото и за малко да падне.
„Казва, че я гонят!“
Помагайки си с махове на крилете, Рут заскача насреща й. Джаксъм се наведе, хвана момичето за ръката и я качи при него върху дракона. И съвсем навреме — на площадката се втурнаха двама с извадени мечове.
Рут стремително набра височина. За гърба им се носеха безсилни ругатни, после свистенето на вятъра заглуши всичко. Стражевият дракон на Южния уейр изрева и Рут приветливо му отвърна, вдигайки се все по-високо, ловейки топлите въздушни течения…
— Лошо е пресметнал брат ти, Шарра, — каза Джаксъм.
— Отведи ме от тук, Джаксъм! Заведи ме в Руат! Не искам никога повече да го виждам! Хитър, лъжлив, безсъвестен…
— Няма какво да се прави, ще се наложи да се срещнем с него още един път. Не смятам да се крия! Днес ще се изясним с него открито!
— Джаксъм!… — Шарра потрепера и го хвана за пояса. — Той е способен да те убие, ако се стигне до схватка!
— Значи, ще се постарая да не се стига до там, — изхъмка той. — А сега се загърни по-добре с одеалото — в Помежду е студено…
— Предполагам, знаеш какво правиш…
Рут за миг ги пренесе на платото, весело протръби приветствие и започна да се спуска.
— Взеха ми летателния костюм, — оплака се Шарра. Голите й крака бяха посинели от студа. Джаксъм се наведе и започна да ги разтрива. — Ох, виж, там е Торик! — възкликна тя. — И Лесса, Ф’лар, Робинтън…
— И най-големите дракони на Бенден!
— За какво говориш?
— Твоят брат е свикнал всичко да е на неговото, но този път няма да се получи! Няма!…
— Джаксъм!… — към уплахата и учудването, в гласа й прозвуча надежда, а прегръдката и — по-силна.
Рут се приземи. Те скочиха на земята и Шарра тръгна с Джаксъм. Когато се доближи към останалите, Джаксъм забеляза, че на физиономията на Торик липсваше обичайната му усмивка.
— Торик! — каза той, ограничавайки се с лек поклон към Предводителите и Робинтън. — Няма такова място на Перн, където можеш да скриеш Шарра от мен и от Рут! — Мрачното лице не отразяваше и намек за компромис, но Джаксъм и не търсеше такъв. — Нито времето, нито разстоянието не са преграда за Рут. — продължи той. — Ние с Шарра можем да отидем на всяко място на Перн! Във всеки Оборот!
Раздаде се жален плач на огнен гущер — малка златна кралица се завъртя до Торик и се опита да кацне на рамото му, но той раздразнено я изгони.
— А освен това, Рут може да заповядва на огнените гущери! Нали така приятелю? — сложи ръка върху главата на дракона. — Нареди на всички гущери да изчезнат от платото!