Търговците бяха дошли по-рано — никой не искаше да изпусне изгодите, които предоставяше празникът. Танците и песните започнаха рано и продължиха почти до сутринта. Но ето, че изгревът възвести настъпването на тържествения ден и по земните и небесни пътища към холда се стече още народ.
Днес, младият владетел на Руат трябваше да мине Утвърждаване.
Белият дракон отвори с нос вратата на уейра и излезе на заления със слънце двор.
„Менестрелът долетя!“ — съобщи той на Джаксъм и Шарра. И веднага протръби такова приветствие, сякаш се бе разделил с Робинтън преди дълго време, а не предния ден сутринта.
„Лиот ви моли да почакате тук, — добави Рут. — Менестрелът и Н’тон искат да поговорят с вас насаме!“
Джаксъм учудено се обърна към Шарра.
— Едва ли ще е за лошо, — усмихна се тя. — Иначе Майстор Робинтън щеше да ни каже още вчера…Слушай, а тази риза определено ти е тясна в раменете!
— Копаенето при корабите оказа влияние. — Джаксъм изпъчи гърди и пое въздух. Кафявата тъкан наистина беше готова да се пръсне по шевовете.
— Ако я скъсаш, ще ходиш с кръпки, — весело го предупреди Шарра и го целуна.
Целувките й никога не му омръзваха. Той силно я прегърна.
— Джаксъм! … Нали не искаш да бъда с измачкана рокля на твоето Утвърждаване?…
„Рамот и Мнемент се появиха!“ — Рут застана на задни лапи и издаде приветстваща трела.
— Може да се помисли, че се каниш да утвърждаваш него! — засмя се Шарра.
— Така или иначе, това постигнахме заедно. — Джаксъм широко се усмихна и още веднъж я притисна към себе си.
Тази зима и в началото на пролетта, той беше зает както никога — буквално се разкъсваше между работата по холда и поляната с корабите на платото на Южния континент. Древните тайни с неотслабваща сила го примамваха към себе си и то отлиташе натам всеки път щом си осигуреше няколко свободни часа.
Джаксъм се радваше да види, че Литол, както се беше надявал се е потопил в новата работа. Увлечен в разкопките, бившият управител, се беше сближил с Робинтън и цялото си свободно време прекарваше при него в холд Залив.
От момента, когато Утвърждаването на Джаксъм стана близка реалност, започнаха да го допускат и до най-закритите събрания на Лордовете. Изигра роля и наследствената му титла, и новопридобитото родство с Торик. Джаксъм наистина се съмняваше, че Торик още дълго ще консерватизма с който старшите Владетели посрещаха всяко новаторство. Ларад Телгарски, Асгенар Лемосски, Бегамон, Сайгонал — те приличаха повече на Торик по мислене и Джаксъм започна да разбира че мястото му е сред тях, а не сред Грока, Санджел и другите старци. Някои от тях просто не разбираха нуждите на сегашните дни, а с това и зовът на безкрайните земи на Южния материк, които предизвикваха младите към изпитания и победи.
Днешната церемония беше длъжна да послужи като повод за общо събрание на Уейровете, холдовете и Гилдиите. Славен щеше да бъде празникът, като завършек на студената зима, денят в който нито една нишка нямаше да застрашава земите на Перн!
Лиот се спусна на малкия двор пред кухнята и Рут бързо влезе в хамбара си, отстъпвайки място на бронзовия великан. Менестрелът скочи на земята от рамото му, размахвайки дебел свитък. Широката усмивка на Н’тон свидетелстваше, че са донесли забележителни новини.
— Лесса и Ф’лар също трябва да ги чуят! — каза Н’тон, когато се приближиха до младите владетели. — След малко и те ще кацнат. — и изпрати Лиот на стражевите скали.
Двамата мъже засваляха летателните костюми. С голямо нетърпение четиримата проследиха как царствената златна Рамот и бронзовия Мнемент оставиха ездачите на двора и отлетяха на скалите при Лиот.
— Мнемент казва, че ти Робинтън едва се сдържаш да ни съобщиш нещо, — Ф’лар подаде на Джаксъм летателния си костюм. През това време Шарра помагаше на Лесса съблече нейния.
— Точно така, Бенден! — многозначително размаха свитъка менестрелът.
— Какво имаш там? — поинтересува се Лесса.
— Нищо особено — само ключът към онази цветна карта, която видяхме на кораба! — Майсторът се разсмя като видя учудването отразило се върху лицата им. — И знаете ли, кой се сети пръв? Пиемур. През цялото време работеше с Никат — помните ли, тогава още заподозряхме, че е нещо свързано с почвата. Така се и оказа, само че не точно за почвата, а за седиментните скали, намиращи се по-надолу. — Робинтън разгъна картата. Лесса и Ф’лар я хванаха за ъглите, за да не се сгъне отново. — Тъмно-кафявия цвят показва много древни скални породи; те са се запазили в онези места, където никъде не е имало земетресения и вулканична дейност. Не са се променили и до днешни дни от времето, когато е била съставена картата. Платото е оцветено с жълто. Ето, тук и тук на юг от Телгар където са вулканите е със същия цвят. Така че, приятели мои, нашите прадеди са се преместили на Север, построили са Форт, Руат, Бенден и Телгар на места, където вероятността от стихийно бедствие е съществено по-малка!