— А Нишките не са ли стихийно бедствие? — шегувайки се попита Лесса.
— Лично аз бих предпочел такива бедствия да се случват едно след друго. — каза Ф’лар. — Едновременната заплаха и от небето и от изпод земята ще ни дойде много!
— След което, — продължи менестрелът, — Пиемур и Никат разбраха по какъв начин Предците ни са отбелязвали залежите от метал, черна вода и черен камък. Отбелязани са и на Северния и на Южния! Но на север почти сме изчерпали повечето рудници…
— А на Южния къде са? — поинтересува се Ф’лар.
Робинтън у показа половин дузина малки отметки.
— Колко са големи тези залежи ни е неизвестно, но Никат с течение на времето ще разбере. С Пиемур се сработиха великолепно!
— И много ли мини има във владенията на Торик?
— Само тези, които той вече е открил, — усмихна се Н’тон. — Земята на ездачите е много по-богата. — Потупа по югоизточната част на картата. — Ще стана миньор, когато Преминаването приключи!
— Когато приключи Преминаването… — като ехо повтори Ф’лар. Погледът му срещна този на менестрела. Едва ли на двамата беше съдено да доживеят този ден.
— Когато приключи… — Джаксъм впи поглед в картата. — хората ще могат както трябва да се занимаят с разкопките на платото и с корабите. Отново ще открием юга! А може би, ще разгадаем тайните им или…драконите ще могат да пресекат безвъздушната пустота и да стигнат до Сестрите на Изгрева…
— И тогава завинаги ще унищожим Нишките, заплашващи ни от Червената звезда — прошепна Шарра.
Ф’лар се засмя със съжаление и отметна перчема си:
— Някога и аз мечтах да се добера до Червената звезда. Може би вие, младите ще успеете да възродите загубените знания и този подвиг няма да ви се стори невъзможен.
— Само не се опитвай да подцениш делата си, Ф’лар! — строго каза Робинтън. — Ти спаси Перн от Нишките и запази неговото единство въпреки твърдоглавието му!
— Да, ако не беше ти… — Лесса се огледа, очите й мятаха огнени мълнии — от нищо тук нямаше да има и помен!
С ръка описа кръг, обхвана целия Руат накичен с пъстри празнични знамена и хората, уверени, че Нишките няма да развалят празника им.
— Лорд Джаксъм! — дочу се от горните прозорци на холда гръмкият глас на Литол.
— Да?
— Бенден, Форт, къде сте? Всички Предводители и владетели на Перн — северния и южния се събраха вече. Само вас чакаме!
Джаксъм помаха с ръка, знак че е разбрал. Ф’лар сгъна картата и с поклон я върна на Менестрела.
— С твое позволение, Робинтън, ще я разгледам подробно малко по-късно.
Джаксъм подаде ръка на жена си и искаше да пропусне напред ездачите и Главния менестрел.
— В никакъв случай, Джаксъм Руатски! Това е твоят ден — каза Робинтън му се поклони дълбоко, разтваряйки ръце настрани.
Джаксъм се разсмя и поведе Шарра през двора. Н’тон и Робинтън ги последваха. Ф’лар хвана Лесса под ръка, но тя се отдръпна и погледна малкия кухненски двор. Не беше трудно за бронзовия ездач да отгатне мислите й.
— Това е и твой ден, Лесса — каза той и нежно докосна с устни ръката й. — Ден, който стана възможен благодарение на твоята решителност, твоята воля… — прегърна я и я накара да вдигне глава. — От днес руатският род отново ще владее Руат!
— Което доказва, — каза Лесса с нравоучителен тон и блажено се притисна към гърдите му. — че ако достатъчно дълго насочваш усилията си в определена посока, най-накрая ще успееш.
— Да се надяваме, че си права, — Ф’лар погледна към Червената звезда, — и все някога ездачите ще я покорят!
— Бенден!… — оглушителният глас на менестрела ги стресна.
Спогледаха се, като хлапета хванати след пакост, пресякоха кухненския двор и се качиха по стълбите към главната зала. Драконите, изправени на задните си крака, тръбяха в пълна сила от стражевите скали и облаци огнени гущери се носеха в небето — небето, свободно от Нишки!
КОМЕНТАРИ
Червената Звезда — Блуждаеща планета със силно елиптична орбита в системата на Рукбат
ашенотри — пернитското название на азотната киселина (HNO3)
уейр — жилище на дракона и ездача му
Уейр — място, където живеят дракони и ездачи, обикновено в кратера на угаснал вулкан
уерр — нелетяща пренска птица с размер на щраус