„Майсторите менестрели се славят с мъдростта си…“ — Отбеляза Рут, неуверено и Джаксъм неволно се усмихна.
Бяха му казали, че драконите са неспособни да възприемат абстрактни категории и да се оправят в сложните отношения между хората. Но, Рут често го изненадваше със забележки, които го караха да се усъмни във верността на тази теория. Това означаваше, че драконите разбираха много повече, отколкото си мислеха хората. Даже и Предводителите — Ф’лар, Лесса и особено Н’тон… Сещайки се за Предводителите, Джаксъм се сети, че трябва да посети днешното събрание в Главната работилница на ковачите. Н’тон със сигурност ще долети, за да послуша Уонзър. Ето към кого може да се обърне за помощ…
— Черупки! — изруга Джаксъм. Срита едно камъче и дълго наблюдава, как то отскачаше от повърхността на водата, предизвиквайки множество вълни, преди да потъне. Робинтън обичаше да дава за пример вълните, като казваше, че едно единствено действие може да доведе до много и различни последствия…
Впрочем, колко ли вълни щеше да предизвика днешната му постъпка? Но, защо ли това се случи точно сега? А всичко започна както винаги — Дорс изръси някаква брадата шегичка относно прекалено големите гущери. После Литол, по навик попита, как се чувства Рут, като че нещо можеше да му стане през нощта, и най-накрая Дилана се завайка по майчински за хиляден път, че в работилницата на ковачите ги морят от глад. Прекалената загриженост на дойката му дразнеше Джаксъм и особено навика й да го гали по главата пред очите на завистливия и син…
С такива глупости започваше обикновено всяка сутрин в холд Руат. Тогава защо ли точно днес, това го накара да се ядоса и да избяга от хората над които фактически имаше власт?
Разбира се причината не беше Рут. С него всичко си беше наред…
„Разбира се че съм добре, — потвърди Рут. И тъжно добави: — Жалко че нямаше време да поплувам малко…“
Джаксъм виновно го почеса чувствителните места над очите:
— Май ти развалих цялата сутрин! Прости ми моля те!
„Не си я развалил. Ще поплувам в езерото. Тук е толкова тихо. — Рут нежно побутна момчето с нос. — А и на теб тук ти е по-добре“.
— Добре, — изхъмка Джаксъм. Той не беше свикнал да се сърди дълго и вече съжаляваше, че е дал воля на чувствата си, макар че май трябваше отдавна да го направи. — Изкъпи се. Само помни, че трябва да успеем да стигнем навреме в Главната работилница на ковачите!
Трябваше Рут само да разгърне криле — и над него във въздуха веднага изникна ято огнени гущери. Те възбудено пищяха — Джаксъм усети техните мисли — пълни с весело самодоволство — и наистина, кой друг освен тях можеше да се досети, че Белият дракон ще тръгне към езерото!
Един от гущерите внезапно изчезна и на момчето му докривя, изглежда ги наблюдаваха! Нищо, като се върне в холда, ще каже няколко думи и за това…За кого го вземат? За някакво глупаво хлапе? Или за някой от древните?…
Той въздъхна, защото знаеше, че не е прав. Как да не се тревожат за него, след като излетя от холда като попарен. Макар и да знаеха, че едва ли ще полети някъде другаде освен при езерото. А и какво може да му се случи, щом при него е Рут? И разбира се, нямаше такова място на Перн, където огнените гущери да не ги намерят…
Джаксъм почуства, че отново почва да се ядосва. Този път на гущерите. От къде на къде, тези малки глупави създания се лепяха точно на Рут? Където и да се появеше белият дракон, всички огнени гущери в околността мигновено се събираха. Обикновено това го забавляваше, защото те предаваха на Рут невероятни картини, а той му препредаваше най-интересните. Но явно днес беше такъв ден в който всичко го дразнеше.
Литол винаги казваше, че трябва да разбереш себе си, да си обективен и по-широко да гледаш на нещата.
Джаксъм дълбоко вдиша няколко пъти. Настойникът му препоръчваше да го прави, преди да говори, — значи нямаше да навреди, ако се опита така да вкара мислите си в ред…
През това време Рут, обкръжен от облаци гущери летеше над тъмносините води на езерото. Внезапно сви криле и се гмурна. Джаксъм потрепери. Не можеше да разбере, що за удоволствие е да се къпеш в ледено студените води. През лятото, когато над платото се спускаше задушаваща жега, той не би отказал да се освежи. Но сега, след току що преминалата зима?…
Той отново потрепера и си помисли: впрочем, щом драконите не чувстват даже безкрайния студ Помежду, ледената вода за тях няма да е проблем.
Рут изскочи на повърхността и вълните се заплискаха в самите крака на Джаксъм. Той мързеливо отчупи едно клонче от близкия храст и започна да мята зелените иглички една по една във водата. Това, че изпратиха огнените гущери да ги търсят, беше една от вълните, породени от сутрешното му избухване…