Но си струваше да се види учудената, почти потресена физиономия на Дорс! Може да се каже, че днес за пръв път успя а се опре на млечния си брат, както трябва. Досега, всеки път го спираше мисълта, че може да разстрои Литол. А Дорс знаеше това и го дразнеше непрекъснато, заради малкия ръст на Рут, при това го правеше така, че погледнато от страни, неговите злобни подигравки приличаха на безобидни братски шегички. Дорс отлично го беше усвоил — най-малка рязкост и Литол веднага ще накаже Джаксъм за недостойно за един бъдещ владетел поведение. Колкото до Дилана, той отдавна престана да се нуждае от нейната дребнава суетлива опека. Единственото, което го спираше да се обърне към Литол по този повод, беше вродената му доброта и чувството за благодарност към жената, изхранила го със своето мляко.
Добре де — защо все пак именно днес?…
Главата на Рут отново се показа над водата. Големите му фасетъчни очи отразяваха утринното слънце и сияеха в зелено и синьо. Огнените гущери веднага облепиха дракона — малките им нокти и грапавите езичета внимателно свалиха от белия гръб и най-малките петна мръсотия, разноцветните крила разпръскваха езерната вода. Мокрите кожи на гущерите потъмняха.
Ето че зелената удари по носа единия от двата сини и шляпна с крилото си кафявия самец, несвършил работата си според нея. Джаксъм чу пищенето й и се засмя пряко волята си. Това беше зелената на Дилана. Поведението й толкова напомняше това на стопанката й, че в главата му неволно се промъкна една от една от аксиомите от живота на Уейровете — Какъвто е ездачът, такъв е и дракона!
Какво пък, в това отношение Литол никога не беше го подвеждал. Рут беше най-добрия дракон в цял Перн…Ако само… — Джаксъм най-после разбра истинската причина за възмущението си — Ако само ПОЗВОЛЯТ на Рут да бъде такъв!
Отново го обхвана безсилна ярост и малкото „обективност“ до която се беше добрал на брега на тихото езеро, се превърна в прах. Нито на него — Джаксъм, Владетелят на холд Руат, нито на Рут — белият изтърсак от люпилото на Рамот, ще им бъде позволено да станат такива, каквито наистина са.
Джаксъм беше владетел само формално — Литол се занимаваше с всички работи в холда, вземаше всички решения и говореше от името на Руат, когато се събираше Съветът. Джаксъм щеше да стане истински владетел тогава, когато останалите владетели официално потвърдят неговото право. Чиста формалност, понеже на Перн не бяха останали мъже с Руатска кръв. Освен това, Лесса, единствената чистокръвна руатка се отказа от правата си над холда в полза на Джаксъм при неговото появяване на бял свят.
Той знаеше че никога няма да стане ездач, защото му беше предопределено да стане владетел на Руат. Но в същото време не можеше просто така да отиде при Литол и да заяви — „Знаеш ли, аз вече съм достатъчно голям и съм готов да управлявам. Така че, благодаря и довиждане…!“. Настойникът му беше положил толкова години тежък труд за да направи Руат богат и процъфтяващ, и след всичко това да го накарат да изпълнява заповедите на неопитен младеж… Та Литол живееше само заради Руат. Беше претърпял немалко жестоки загуби — първо дракона, а след това и семейството си, паднало в жертва на алчността на Факс. Как може да му се отнеме последният смисъл в живота — грижата за холда? За реколтата, за прехраната на Уейровете…
Не, ако трябва да е справедливо, то трябва да изчака докато Литол, надарен между другото с желязно здраве, умре от старост. И едва тогава да влезе във владение. Но, ако Настойникът му се справя толкова добре с управлението и никой не претендира за властта, защо той и Рут да не се научат на всичко, което могат един истински ездач и един истински дракон?
Сега, когато Нишките се сипят от Червената Звезда съвсем непредвидимо, всеки боен дракон ще е от полза. Защо да го оставят да тича по поляните заедно с наземните отряди, след като успешно може да се бие с Нишките във въздуха. Вярно, че Рут е два пъти по-малък от обикновените дракони, но това не означава, че им отстъпва в нещо друго.
„Разбира се, че не отстъпвам!“ — каза Рут.
Джаксъм се намръщи. Той се опитваше да мисли, колкото се може „по-тихо“, и въпреки това…
„Не, не съм чул мислите, но усетих чувствата ти, — спокойно каза Рут — Сега си разстроен и много нещастен“ — размаха криле и полулетейки, полуплувайки пое към брега. — „Аз съм дракон. Ти си мой ездач. Това никой не може да промени! Ще бъдем това, което сме!“