— Разбира се! Нали ни позволиха! — извика Джаксъм. — Но съм сигурен, че дори и в момента се мъчат да намерят начин да не стана истински ездач!
„Но ти си! И си владетел на холда… — Рут бавно подбираше думите си, сякаш се стараеше сам да си ги изясни. — Ти си ученик на Майстор Робинтън и на Майстор Фандарел. Ти си приятел на Менолли, на Миррим, на Ф’лесан и на Нагон. Рамот и Мнемент знаят твоето име. Те ме познават! Така че, толкова ли ти е трудно да бъдеш това което си?“
Рут за последен път тръсна криле и изящно ги прибра на гърба си.
Джаксъм мълчаливо го наблюдаваше.
„Чист съм! И се чувствам добре! — каза драконът с такъв тон, сякаш това трябваше да прекрати душевните терзания на неговия приятел.“
— Какво ли бих правил без теб, Рут?…
„Виж, това вече не знам. Между другото току-що в Руат е долетял Н’тон. Малкият кафяв гущер, който ни последва е негов.“
Джаксъм нервно пое въздух. А той си мислеше, че кафявият е от Руат.
— Защо не ми каза веднага? — Той бързо скочи на врата на Рут. Беше му страшно необходимо да се види с Н’тон и още по-важно — да запази неговото благоразположение. А свободно време на Предводителя на Форт Уейр беше много малко.
„Просто исках да се изкъпя, — отвърна Рут. — Не се безпокой, няма да закъснеем. — Джаксъм едва успя да се намести и Рут излетя — Няма да оставим да ни чакат“.
И преди Джаксъм да му напомни, че скоковете във времето бяха забранени, драконът направи точно това. Те изскочиха от Помежду под горещите лъчи на телгарското слънце, точно над Главната работилница на ковачите.
— Рут! — тракайки със зъби от студ, упрекна го Джаксъм. — А ако Н’тон узнае, че…?
„Той няма да пита“.
Тонът на Рут издаваше самодоволно благодушие. Е, ако се случеше нещо, Н’тон нямаше да накаже него. Полетите във времето бяха много, много опасни…
„Не и за мен, — невъзмутимо отвърна Рут. — Аз винаги знам в кое точно време се намирам. Малко дракони могат да се похвалят с това!“
Той направи кръг над площадката за кацане пред сградите на Гилдията и изведнъж във въздуха над тях изникна бронзовият Лиот.
— Как отгатна толкова точно времето? — попита Джаксъм.
„Елементарно — спокойно отвърна драконът. — Просто чух, как кафявият отлетя обратно към Н’тон и тръгнах към същото време.“
На Джаксъм често му бяха казвали, че драконите не могат да се смеят. Но чувството излъчващо се от Рут, напълно съответстваше на смях.
Лиот се доближи към тях и младият владетел успя да види доволната усмивка върху лицето на бронзовия ездач. Джаксъм си спомни думите на Рут, че Н’тон е успял да мине през Руат. Предводителят на Уейр Форт вдигна ръка — това което държеше, можеше да бъде само летателния костюм на момчето от кожата на див уер пазач.
Драконите се снижаваха, описвайки плавни кръгове. На на площадката имаше още пет дракона, включително Голант — бронзовият на Ф’лесан и Пат — зелената на Миррим. Пат ги приветства с пронизващи ушите трели. Рут леко се приземи на полянката пред Работилницата. След него кацна и Лиот.
Н’тон се плъзна по рамото на бронзовия и край него веднага се появи неговият кафяв гущер Трис. Той нехайно се разположи на гръбния гребен на Рут и зачурулика весело и самодоволно.
— Дилана каза, че си избягал полуоблечен, — казал Н’тон и подаде на Джаксъм топлите дрехи. — Вярно, че ти си млад и студът не може да ти навреди, толкова колкото на мен, стария човек…
— Ох, Н’тон… и ти ли…
— Какво „и ти ли“, приятелю?
— Ами, знаеш…
— Нищо не знам. — Н’тон внимателно погледна Джаксъм. — Изглежда Дилана най-после ти е досадила?
— Нима не си виждал Литол?
— Не, просто попитах първият срещнат, къде си се дянал. После видях и дойката ти, която лееше сълзи, заради това че малкият й любимец е хукнал на разходка без топли дрехи. — Той подръпна долната си устна, имитирайки плачещата Дилана. — И понеже не понасям женски сълзи, особено от жена на нейната възраст. Така че, взех летателния ти костюм и се заклех в черупката на яйцето от което се е излюпил моя дракон, че на всяка цена ще загърна с него крехките ти рамене. После пратих Трис да намери Рут — и ето че съм тук. Впрочем какво толкова е станало сутринта? Виждам че приятелят ти изглежда много добре…
Джаксъм смутено отвърна очи, избягвайки лукавия поглед на Н’тон. Опита се да проточи обличането кожените дрехи, колкото се може повече, но най-накрая все пак отвърна:
— Днес сутринта…изпратих целия холд да върви…
— Аз предупреждавах Литол, — каза Н’тон, — че може да стане нещо подобно.
— Какво?
— И каква беше последната капка? Намиланията на Дилана?
— Рут е истински дракон!