— Естествено, — каза Н’тон, с такова убеждение, че Джаксъм се опули. — А кой го отрича?
— Ами всички. В Руат…навсякъде. Всички говорят, че той е просто повече пораснал гущер. Но ти сам знаеш.
Лиот засъска и Трис изплашено подскочи, но мелодичния тон изпуснат от Рут, бързо успокои гущера. Н’тон сложи ръка върху рамото на Джаксъм.
— Знам много добре, какво говорят някои хора. Знам също, че всички ездачи обикновено променят мнението на тези, които говорят така. В някои случаи … по доста убедителен начин.
— Но, ако го смяташ за истински дракон, защо той да не може да прави всичко, което правят и другите дракони?
— А нима не го прави? — И Н’тон огледа Рут внимателно, сякаш в последните няколко минути се беше променил драстично.
— Имах предвид, — каза Джаксъм — като истински боен дракон.
— Аха, значи ето за какво… — Намръщи се Н’тон. — Слушай, момче…
— Това е заради Литол, нали? Заради него не ми позволяваш да се бия с Нишките. За това и не ми даваш да науча Рут да дъвче огнен камък…
— Не, не е заради това.
— Тогава защо? Няма такова място на Перн, където драконът ми да не може да ме отведе. Вярно, че не е голям, но е много по-бърз и …
— Не става дума за неговите способности. — Н’тон леко повиши тон. — Работата е в целесъобразността.
— Пак се измъкваш. — каза тъжно Джаксъм.
— Не! — отвърна Н’тон твърдо. — Разбираш ли, че да летиш с бойно крило по време на Валеж е много опасно. Не се съмнявам в храбростта ти. Зная, че си смел, и твоят приятел е бърз и много умен. Но на крилото ще му се наложи да отговаря за вас. Та вие изобщо не сте обучени.
— Ако работата е само в ученето…
Н’тон здраво хвана Джаксъм за раменете, принуждавайки го да замълчи.
— Не само. — Н’тон дълбоко въздъхна. — Казах вече, че работата не е във вашите способности, а в целесъобразността. Перн не може да си позволи да загуби нито теб — младия владетел на Руат, нито такъв особен дракон като Рут.
— Но аз не съм истински владетел на Руат! Литол взема всички решения, а аз само слушам и кимам с глава като…като прегреял се на слънце безкрил уерр… — момчето се запъна, подобно изказване можеше да се изтълкува като непочтително към Литол, а той в никакъв случай не искаше това. — Имам предвид, — поправи се. — На него се налага да прави всичко това, докато Съветът на владетелите не реши, че съм готов. И освен това, не искам да му отнемам последното нещо, което му дава смисъл в живота. Ако бях истински ездач, всичко щеше да е много по-лесно, разбираш ли? — Джаксъм видя погледа на Н’тон и раменете му обречено се свиха. — Сега ще кажеш, че всичко разбираш, но всичко ще си остане както преди. Е, иначе навсякъде щяха да тръгнат вълни… големи вълни. Макар че, крайният резултат пак ще е нищо — аз съм нито владетел, нито ездач. Ходещ проблем за всички наоколо.
„Не и за мен“ — Рут се потърка в рамото му.
— Ти не си проблем. — съчувствено каза Предводителят — Но виждам че ти имаш проблеми. И ако зависеше от мен, с радост ще те включа в Крилото и ще ти помогна да научиш Рут да дъвче огнен камък. Та такъв опит няма нито един владетел!
За миг на Джаксъм му се стори, че мечтата му ще се сбъдне, но само за миг… — Казах, ако…Решението не зависи само от мен. — Н’тон помълча, гледайки го внимателно — Впрочем, предполагам че въпросът е узрял за сериозно обсъждане. Ти си възрастен човек. Можеш да минеш Утвърждението и да станеш владетел на холда. Или да се заемеш с нещо полезно. Ще поговоря за теб с Литол и Ф’лар.
— Литол ще каже, че съм владетел на Руат. А Ф’лар — че Рут е прекалено малък за полети с бойно крило…
— А аз въобще няма да говоря с тях, ако се държиш като капризно момченце.
Над тях се раздаде рев и ги накара да прекратят разговора си. Още два дракона кръжаха над Работилницата и се приготвяха за кацане. Н’тон им махна с ръка и двамата с Джаксъм прибягаха през полянката. До самата врата бронзовият ездач го задържа за момент:
— Няма да забравя, момче! Само те моля в името на Първото яйце, когато даваш на Рут огнен камък, внимавай да не му попадне в очите! И внимавай с полетите…
Предводителят влезе в залата и приветства присъстващите. Джаксъм в пълен потрес остана на прага.
Така, значи, Н’тон наистина разбра!
След яркото пролетно слънце, вътрешността на Работилницата му се стори почти тъмна и той спря за момент, докато очите му привикнат. Зает със своите проблеми, беше успял да забрави, колко важно е днешното събрание. Дългата работна маса, обикновено затрупана с всякакви боклуци, сега беше изчистена и зад нея седяха Робинтън, Ф’лар, други трима Предводители и Новия Водач на Гилдията на животновъдите Бриарет. Освен тях, в залата имаше половин крило бронзови ездачи, много Владетели, най-главните ковачи и съдейки по цвета на ризите — голям брой менестрели. Като че ли представителите на тази гилдия бяха най-много от всички.