Миррим?… Джаксъм незабележимо се обърна към момичето. Лъчите на утринното слънце позлатяваха русите й коси. Защо ли не беше забелязвал тези златни бликове по-рано. Тя беше напълно погълната от доклада на Уонзър и останалият свят изглежда в момента не съществуваше…Най-вероятно тя щеше да го посъветва да не товари Уейра с излишни проблеми. И щеше да остави при него някой от нейните огнени гущери да го наблюдава, да не би случайно да се подпали.
До него стоеше още и Т’ран — млад бронзов ездач от Уейр Иста. Т’ран считаше Рут за прекалено пораснал огнен гущер, доколкото беше известно на Джаксъм. Май ползата от него ще по-малка отколкото от Ф’лессан.
Бенелек? — Той отпадаше напълно. Бенелек напълно игнорираше драконите и огнените гущери, впрочем, те него също. Но дайте му чертеж, дайте му машина — или ръждясали чаркове намерени някъде из далечните, затънтени тунели на Уейра или коридори на холда и никаква сила не можеше да го отдели от тях, докато не разбере какво е това и за какво е предназначено. Той можеше да накара всяка машина да работи, дори и ако трябваше да я разглоби до последното винтче. Бенелек и Фандарел се разбираха от половин дума.
…Менолли! Ето кой би му свършил работа. Независимо от навика й — понякога не напълно уместно — буквално за всичко да съчинява песни. От друга страна, именно този и талант я направи отлична менестрелка, при това първото момиче менестрел в историята на Перн. Джаксъм присви очи и дълго я гледа. Устните й леко мърдаха — може би и в момента съчиняваше музика за звездите на Уонзър?…
— Звездите ни помагат да определяме времето и отбелязват настъпването на новият Оборот, — говореше между другото Уонзър и Джаксъм виновно се заслуша. — Звездите водеха Лесса, когато тя смело се пое към миналото и доведе със себе си Древните… — Уонзър даже се закашля, като се усети, че никак не беше необходимо да засяга тази тема. — Звездите ще бъдат наши верни водачи в следващите Обороти. — продължи Звездоброецът. — Всичко се променя — земята, морето, хората. Само звездите неизменно следват своя път, установен от векове!
Тук Джаксъм си припомни някога дочутия разговор, че не би било лошо да се измени небесният път на Червената звезда и да се отведе далече от Перн. Какво ли значеха последните думи на Уонзър? Че това е невъзможно?
А Уонзър вече обясняваше — знаейки орбитата на тази или друга звезда може да се изчисли нейното положение в небето за всеки момент във времето. Само трябва да се отчете сумарното влияние на близките и съседи.
— Така, ние нямаме никакво съмнение за това, че можем точно да предсказваме времето на падане на Нишки, изхождайки от относителното разположение на Червената звезда и близките и небесни тела.
Джаксъм се усмихна на споменатото „ние“ — той помнеше, че говорейки за откритието, Уонзър употребяваше думичката „аз“.
— И така, ние предполагаме, че когато синята звезда излезе от сферата на влияние на жълтата звезда, която се появява на хоризонта пролетта и се издигне високо на източния небосклон, — падането на Нишките ще се върне отново към разписанието, което Ф’лар беше определил опитно. С помощта на ето това уравнение… — Уонзър започна бързо да пише по дъската, и Джаксъм отново се изненада, колко прецизни и точни бяха изказванията на външно небрежно изглеждащия Звездоброец. — С помощта на това уравнение, можем да определим разположението на звездите, влияещи на падането на Нишките в течение на сегашното Преминаване. И наистина, ние можем да определим положението на всяка звезда за всеки момент от времето…
Той започна да обяснява как се определя влиянието на звездите една спрямо друга. След това отново се обърна към слушателите.
— Опирайки се на тези знания, можем да предскажем точното време на следващото Преминаване. Разбира се, до него има толкова Обороти, че никой от нас може да не се безпокои Въпреки това, това някак си ни утешава…
Раздалият се смях накара Уонзър да запремига неразбиращо и неуверено да се усмихне. Изглежда със закъснение разбра, че е казал нещо смешно.
— Трябва да се погрижим и за това, през време на дългия Интервал хората да не забравят нищо. — Каза Фандарел. След тънкия тенор на Звездоброеца, ниският му бас прозвуча толкова неочаквано, че някои от присъстващите се стреснаха. — Между другото, всички сме се събрали точно заради това.
Преди няколко Оборота, когато Рут беше още малък, и изглеждаше не особено жизнеспособен, Джаксъм имаше съвсем друго мнение за смисъла на събранията в Работилницата на Ковачите и неговото присъствие там. Тогава той предполагаше, че са предназначени да му дадат някакъв смисъл в живота при случай, че малкият дракон умре.