Днешното събиране напълно развенча тази илюзия и Джаксъм даже засмя над детската си глупост. Разбира се, колкото повече хора от Уейровете и холдовете знаят с какво се занимават отделните гилдии, толкова по-малко вероятно е глобалният план за защита на Перн от Нишките да бъде забравен.
Джаксъм, Ф’лессан, Бенелек, Миррим, Менолли, Пиемур, наследниците на владетелите на холдове и даващите надежди млади майстори — всички те бяха основата на школата, създадена от Гилдиите на Менестрелите и Ковачите. Тук младите хора се учеха да разбират и да ценят всяка идея.
Робинтън, от своя страна се стараеше да и им помогне да развият изкуството на общуването. „Обменяйте си знанията! — Постоянно внушаваше на подопечните си. — Учете се да говорите свободно на всякакви теми. Изразявайте мислите си ясно и приемайте чуждите мнения. Оценявайте и ги анализирайте. Не се превземайте! Мислете за бъдещето!“
Джаксъм огледа залата, като се опита да разбере, колко от присъстващите са успели да разберат казаното от Уонзър. От друга страна много от тези хора наблюдаваха звездите всяка нощ, отбелязвайки тяхното изменение, нощ след нощ, месец след месец и с това великото движение на нощните небеса се превърна в чертежите и формулите на Уонзър. А всички тук бяха привлечени именно от жаждата за нови знания и идеи. А тези, на които фактически трябваше да се повлияе, не искаха нито да слушат нито да разбират. Както например тази част от Древните, които живееха в изгнание на Южния континент.
Джаксъм подозираше, че се водеше внимателно наблюдение за случващото се в Южния. Н’тон веднъж изтърва случайна забележка, отнасяща се за Южния холд. А картата на земите около него, която учениците разглеждаха, беше прекалено детайлна. Съдейки по нея, неизученият континент се простираше в далечината на морето, много повече отколкото можеше да се предположи преди някакви си пет Оборота. А и Робинтън също се изпусна за нещо в един разговор с Литол, от което Джаксъм си направи извод — Главният Менестрел е бил на юг и при това съвсем скоро. Понякога момчето се питаше, дали изгнаниците знаят, какво се случва сега в Северен Перн. Та вече има промени, които не може да отминат дори и най-твърдоглавите хора. Дори и само разрасналите се гори, които така дразнеха Древните — сега тези гори не ги заплашваше нищо, тях ги защитаваха живеещите в земята личинки, способни да ядат падналите Нишки. Личинките, с които толкова години се бяха борили земеделците, смятайки ги погрешно за вредители, а не спасители, предвидливо създадени от предците…
Мислите на Джаксъм бяха прекъснати от ръкопляскания и тропот на крака. Той заръкопляска заедно с останалите, като се чудеше дали не е пропуснал нещо важно. После трябваше да попита Менолли. Тя обикновено помнеше всичко.
Овациите продължиха толкова дълго, че Уонзър, целия почервеня от радост и смущение. Най-накрая Фандарел се надигна и разпери огромните си ръце, приканвайки всички да запазят тишина. Но едва отвори уста и един от наблюдателите от холд Иста нетърпеливо скочи и поиска Звездоброецът да му разясни аномалията — неподвижното положение в небето на трите звезди, известни като Сестрите на Изгрева.
Уонзър не успя да отговори — някой вече крещеше, че това не е никаква аномалия. Завърза се разгорещен спор…
— Мисля си, — каза Ф’лессан. — защо да не си направя едно кратко пътуване в бъдещето, по изчисленията на Уонзър.
— Ти не можа да измислиш нещо по-глупаво, — веднага се обади Мирим. — И как според теб ще стане това? Ще се озовеш или в някоя скала или сред тълпа хора. Или потънал до ушите в Нишки! Даже миналото е прекалено опасно, ако не знаеш къде си бил и какво се е случвало. Само малко да не догледаш и неприятностите са готови. По-добре да забравиш за това!
— А ако разсъждаваме логически, става ясно, че няма да има никаква полза от това. — добави Бенелек.
— Но поне ще бъде интересно. — заупорства Ф’лессан. — Например, можем да разберем, какво са си били намислили Древните. Впрочем, според Ф’лар, те нещо замислят. Казва че прекалено са се прикрили и никъде не се показват…
— Затваряй си устата! Това е работа само на Уейра! — рязко го прекъсна Мирим и тревожно се огледа, да не би някой да е обърнал внимание на забележката на момчето.
— „Общувайте! Обменяйте си мнения!“ — издекламира в отговор Ф’лессан, едно от любимите изказвания на Робинтън.