— Да общуваш не означава да клюкарстваш — каза Джаксъм.
Ф’лессан хвърли на приятеля си от детските си игри дълъг преценяващ поглед…
— Знаеш ли, — каза той, — в началото смятах, че това училище е добро нещо. А сега ми се струва, че ни е превърнало в празнодумци. Във философи, които само приказват ли приказват и най-накрая нищо не правят! — Отвратено вдигна поглед към тавана. — Мислители, които са готови да удавят всяка идея в разсъждения и приказки до смърт. Ето, че ви задавам въпрос — какво все пак правим? Ами нищо! За щастие, когато се бия с Нишките, аз първо действам, а после мисля… — Ф’лессан раздразнено им обърна гръб, но почти веднага весело се провикна — Ура! Носят храната!
И започна да си пробива път през тълпата, към вратата откъдето от ръка в ръка се подаваха големи подноси.
Джаксъм знаеше, че Ф’лессан нямаше никого предвид, но подмятането относно Нишките, отново отвори душевната му рана…
— Ех, този Ф’лессан, — прошепна му в ухото Менолли. — Готов е да направи всичко, само да не остане в сянката на родителите си… — В сините, като морето очи на момичето блеснаха весели пламъчета. — За това си струва да се направи песен! — тя въздъхна. — Жалко, той не е нито Ф’лар, нито Лесса и никога няма да стане Водач. Но малко са смелите като него, а и сърцето му е златно…Е… хайде да помогнем за разнасянето на храната.
— Ами…хайде! — промърмори Джаксъм, и Менолли се усмихна разбиращо.
„Навярно, и двете гледни точки имат право, — реши младия владетел и пое подаденият му поднос с димяща варена наденица. — Ще трябва помисля върху това…“
Старшите Лордове и Водачите на гилдиите се държаха с Джаксъм сърдечно и вежливо разпитваха за здравето на Рут и Литол. Но само толкова. Категорично отказваха да споделят мнението си относно теорията на Уонзър.
„Навярно, — помисли си той, — те просто не са разбрали за какво става въпрос и не искат да показват невежеството си пред мен! — Джаксъм въздъхна. — И кога ли ще ме сметнат за равен?…“
— Стига си се надувал. — Ф’лессан го хвана за ръкава. — Ела да ти покажа нещо!
Джаксън сметна, че помощта му вече е повече от достатъчна, остави последният поднос на масата и последва приятеля си навън. Глупаво ухилен до уши, Ф’лессан прекоси двора. После спря и посочи към покрива на Работилницата. Тя беше голяма сграда, с изнесен дълъг корниз. Сивите плочи на покрива бяха покрити с многоцветен мърдащ жив килим — огромно ято огнени гущери чуруликаше, дуднеше, пискаше и жужеше, явно заето с сериозен разговор.
Джаксъм не успя да удържи смеха си. Пародията на ставащото вътре обсъждане беше пълна.
— Надали всички тези гущери са на присъстващите — каза той на присъединилата се към тях Менолли. — Или, може би си намерила някое друго люпило?
— Нямам нищо общо! — каза тя смеейки се. — Аз имам само десет и те често изчезват някъде по техни си работи. Понякога дори за два-три дни. Мисля, че тук от моите са само два, без да броим Красавица, кралицата ми. Тя навсякъде е с мен. А между другото, — момичето стана сериозно — смятам че те се превръщат в проблем. Не, не моите! — тя кимна към живия килим. — Те са ужасни клюкари. Повечето от тях нямат никакво отношение с гостите. Привлечени са от драконите и особено от Рут.
— Където и да отидем с него, винаги се събира не по-малко ято, — намуси се Джаксъм.
Менолли погледна към другия край на долината, където Рут, заедно с другите дракони се грееше на слънцето. Обкръжаваше го и обичайната свита — цяло Крило, ако не и две огнени гущери.
— Не възразява ли? — попита Менолли.
— Не, — усмихна се Джаксъм. — Според мен даже му харесва. Те го развличат, когато аз понякога имам да върша работа. Той казва, че мислите им винаги са пълни с удивителни картини и много обича да ги гледа. Понякога наистина му досаждат. Казва че прекалено се увличат…
— Как така? — усъмни се Менолли. — Та те нямат никакво въображение. Показват само това което са видели сами.
— Или си мислят, че са видели?
Менолли се замисли върху думите му.
— Обикновено, винаги може да им се вярва… Аз знам, аз… — Тя млъкна изведнъж.
— Не се безпокой, — каза Джаксъм. — Трябва да си безумно тъп, като вратата на холда, за да не разбереш, че вие Менестрелите вършите нещо на юг.
— Ф’лессан беше прав, — прошепна Менолли, — на юг нещо се мъти. Някои от моите гущери бяха прекалено възбудени… Мислено ми показваха яйце. Самотно яйце… и то не беше във Уейр. Първо си помислих, че Красавица пак си е скрила люпилото. Тя го прави понякога. После ми се стори, че това е станало много отдавна. Но пък тя е връстница на Рут. Как може да помни, нещо случило се преди повече от пет Оборота?…