Джаксъм се разсмя:
— Да не им се е привидяло Първото Яйце?
— Не бих се смяла над такъв вид картини, — каза Менолли, — Гущерите наистина могат някои странни неща. Помниш ли колко се ужаси Грал, малката кралица на Ф’нор, само при една мисъл за полет до червената звезда? А и всички огнени гущери панически се страхуват от Червената звезда…
— Както и всички ние.
— Те ЗНАЕХА, Джаксъм. Знаеха преди който и да е друг на Перн.
Двамата импулсивно се обърнаха на изток, където със зловещ пламък гореше Червената звезда.
— Е?… — тържествено попита Менолли.
— Какво — „Е“?
— Е, съгласен ли си че гущерите имат добра памет?
— О, я стига! Искаш да повярвам, че огнените помнят нещо, което не помнят хората?
— Да имаш по-добро обяснение?
— Аз не. Но това не значи, че няма такова. — усмихна се Джаксъм, но усмивката му веднага замръзна и той разтревожено попита:
— Слушай, ами ако там на покрива има гущери от Южния Уейр?
— Не трябва да се безпокоиш Първо — всички гущери са навън. И второ — те могат да предадат само това, което сами са разбрали, — засмя се Менолли. Честно казано Джаксъм харесваше смеха й повече отколкото хихикането на другите момичета от холдовете. — Представи си само — продължи тя. — Как ли ще се сторят на Т’кул уравненията на Уонзър! При това видени с очите на огнен гущер!
Джаксъм не си спомняше добре Т’кул който беше Предводителят на Уейр Високите Хълмове, преди част от Древните да се изселят на юг, но беше слушал предостатъчно за него от Литол и Н’тон и знаеше, че този човек не е способен да възприеме нищо ново. От друга страна, шестте оборота прекарани в уединение на Южния Континент би трябвало да го променят поне малко…
— Между другото — каза Менолли, — Миррим също се притеснява. А ако някой разбира добре огнените гущери — това е тя!
— Ти също се справяш … като за обикновена менестрелка. — опита се да се заяде Джаксъм.
— О, благодаря, господин владетелю… — отвърна подобаващо Менолли. — Все пак можеш ли да разбереш, какво гущерите разказват на Рут?
— Нима не говорят с Пат, зелената на Мирим? — Джаксъм, някак си не го привличаше идеята да се занимава с огнените гущери, повече отколкото беше необходимо.
— Драконите не помнят много неща. Ти знаеш. Но забелязах, че Рут не е такъв…
— Не е такъв, — подскочи Джаксъм.
— Какво ти става? — попита Менолли. — Впрочем, лорд Грока дойде ли при Литол?
— Грока? Това пък за какво?
В очите на момичето блеснаха огънчета. Тя придърпа Джаксъм по-близо и му каза с тайнствен шепот:
— Защото лорд Грока искаше да те ожени за своята трета дъщеря…онази едрогърдестата…
Джаксъм направо застена от ужас.
— Е, де, не се бой. Робинтън не остави и камък от тази му идея, все пак той не ти е враг. — Менолли го погледна смеейки се. — Така че, ако имаш някаква девойка предвид, сега му е времето да го кажеш.
Джаксъм се ядоса — не на Менолли разбира се, а заради новините.
— Ще се оправя някак си и без жена!
— Аха. Значи, все пак има кой да се грижи за теб?
— Менолли!
— Човек може да си помисли че току що си научил нещо ново. Виждаш ли, ние менестрелите знаем всичко за човешките отношения и за всички други неща свързани с тях. Ти си висок, симпатичен и не се и съмнявам че Литол ти е дал напътствия във всички необходими области…
— Менолли!
— Джаксъм! — подразни го момичето. — Нима Литол никога не се е отпускал да ти поразкаже по някоя историйка? Или на теб ти остава само да си мечтаеш?… Говоря сериозно Джаксъм! Според мен Робинтън, когото аз много обичам, Литол, Ф’лар, Лесса и Фандарел са те превърнали в бледо подобие на тях самите. А къде си ти самият?
И преди, той да успее да отговори подобаващо, тя буквално го прониза с поглед. — Казват, че какъвто е ездачът, такъв е и дракона. Може би заради това Рут не прилича на другите?
С тези загадъчни думи, тя се обърна и влезе обратно в работилницата, оставяйки го сам. Джаксъм беше готов да повика Рут и да се махне веднага. Защо да стои там, където те награждават само със синини и цицини? Но навреме си спомни думите на Н’тон: „като надуто момченце…“ и остана да седи на тревата Не, вече не! Втори път за един ден да хлопва вратите — това не е за него. Не е държание на възрастен. Нека Менолли не се радва, нека не си въобразява, че са го хванали натясно.
Той погледна към реката, където безгрижно се къпеше неговият приятел и се замисли. Защо наистина Рут не приличаше на другите дракони?
Вярно ли е, че какъвто е ездачът такъв е и драконът?… Във всеки случай този израз подхождаше за тях двамата. Те си приличаха във всичко. Даже и по раждането си. Джаксъм беше изваден от тялото на майка си, умряла при раждането. А той сам извлече Рут от черупката, прекалено дебела и твърда и съвсем не по силите на малкото. Рут беше дракон, но израснал извън Уейра. Джаксъм беше владетел, но още не утвърден…