„Само гледай да не му попадне огнен камък в очите, когато му го даваш“ — беше казал Н’тон.
Значи с това и ще се заемем…
Глава 4
Холд Руат — фермата на Фидело, 15.5.10 — 15.5.16
През следващите няколко дни на Джаксъм му стана ясно: едно беше да вземе твърдо решение да научи Рут да дъвче огнен камък, друго — да намери за това време. Буквално нямаше и минутка. Дори през ума му мина нечестивата мисъл, че Н’тон може да е намекнал за плановете му пред Литол и той измисля все нови занимания, че да е зает от сутрин до вечер. Но бързо отхвърли тази мисъл. Н’тон не беше способен на лицемерие. А дните му с нищо не се различаваха от предишните: сутринта — грижи за Рут, после учене, после задължения в холда. Предишните Обороти Литол го вземаше със себе си на събиранията в другите холдове. Там Джаксъм мълчаливо слушаше, какво се говореше и вникваше в тънкостта на управлението на холд. До сега не се беше замислял за това. А ето, че вече отчаяно му трябваше свободно време. Време през което той да прави каквото си поиска, без после да дава обяснения.
Другият проблем беше, че където и да отидеха двамата с Рут, рано или късно се появяваха и огнените гущери. Менолли беше права, като ги наричаше най-големите клюкари. Това означаваше, че е изключено да учи Рут на забранени неща в тяхно присъствие.
Джаксъм се опита да се избави от тях, и като за начало накара Рут да ги пренесе на платото във Високите Хълмове, където се учеха да летят в Помежду. Това беше пустинно, безжизнено място — рядката планинска трева едва се подаваше изпод слегналия се късен сняг. Той даде на Рут ориентирите, когато се намираха във въздуха и без около тях да има обичайната свита гущери. Но едва успя да стигне до двадесет и второто вдишване, когато над главата на дракона изникна зелената самка на Дилана, а веднага след нея, синият на иконома. Гущерите писнаха от учудване и започнаха да се оплакват от студа.
Джаксъм направи още два опита. Единият път в безлюдните равнини на Керун, вторият — на необитаемият остров близо до бреговете на Тилек. Гущерите обаче ги следваха неотлъчно.
Първоначално, това преследване го ядоса, даже си мислеше да говори с Литол. Но здравият разум му подсказа, че надали той е наредил на Дилана или на иконома да му „зачислят“ гущерите си. По-вероятно, те бяха решили да го направят сами, водени вероятно от лъжливо разбиране за дълг. Какво ли можеше да направи в такъв случай? Да говори с Дилана? Джаксъм знаеше: тя първо щеше да се разплаче, да кърши ръце, а после ще побегне право при Литол. Може би с Бранд, иконома, разговорът щеше да потръгне по-леко?
Той беше дошъл от холд Телгар само преди два Оборота, когато стана ясно, че предишният иконом няма да се справя със задачите си. Вероятно Бранд щеше да разбере, че му трябва свободно време.
Джаксъм се отправи към работната стая на Бранд, веднага щом се върна в Руат. Икономът тъкмо мъмреше слугите, че заради немарливостта и недоглеждането им, в складовите помещения пещерните змии бяха повредили немалко припаси. За изненада на Джаксъм, при неговото появяване мъмренето веднага беше прекратено, а слугите бяха пуснати само с наказанието да се явят пред Бранд с по две убити змии — нещо което щеше да ги накара да се поизпотят няколко дни.
Джаксъм пое дълбоко въздух преди да започне да говори. Бранд почтително изчакваше. Той се държеше сякаш пред него е Литол или някой знатен гост. Момчето неволно си спомни своето неотдавнашно избухване и се зачуди да не би причината да е в това. По скоро не, Бранд не беше свикнал да раболепничи. Той имаше бистър поглед, здрави ръце и осанка на човек, който според Литол заслужава пълно доверие.
— Бранд, — каза най-накрая Джаксъм — В последно време забелязвам, че Руатските огнени гущери ме следват неотлъчно. Имам предвид зелената на Дилана и твоят син. Наистина ли смяташ, че това е необходимо? — Съдейки по израза на лицето му, Бранд беше искрено учуден, но Джаксъм продължи: — Виждаш ли, понякога ми се иска да бъда сам…съвсем сам. А сам знаеш, че на света няма по големи сплетници от гущерите. Току виж разбрали нещо погрешно…сам разбираш за какво говоря.
Бранд кимна разбиращо.
— Приеми извиненията ми, владетелю Джаксъм. Уверявам те, че ние просто се тревожехме. Дилана много се разтревожи, когато ти и Рут започнахте да летите Помежду. Тогава започнахме да изпращаме след вас и огнените гущери. Само за да знаем дали всичко е наред. Разбира се, отдавна трябваше да отменя това нареждане.