Десятъците, изплащани им от холдовете, позволяваха на Уейровете да отглеждат собствени стада за изхранване на драконите. Но нито един Лорд или владетел не се сърдеше, ако на някой ездач му се наложеше да нахрани дракона си в неговите земи. Джаксъм сам беше владетел, следователно имаше право на всичко в границите на Руат. Трябваше само да спазва правилата на приличие. Е, Литол не трябваше да му обяснява специално, че Рут трябва да се храни поред в различни ферми за да не нанесе прекалено големи загуби. Тази сутрин Джаксъм даде на Рут ориентири за богата езерна ферма, където по думите на Настойника му, отглеждаха самци-уерове. Когато се появиха там, стопанинът тъкмо обикаляше нивите. Той ги приветства доста приветливо. Джаксъм вежливо се осведоми за здравето му, за стадата, и добри ли са люпилата на уеровете.
— Няма да е лошо да кажеш една две думи за мен пред Литол, — каза фермерът, и Джаксъм долови в тона му нотка на обида. — Колко пъти съм го молил за яйце от огнен гущер! Полага ми се поне едно като на фермер, а и ми е много необходимо. Как да развъждам уеррове, когато пясъчните змии подкопават гнездата им и прояждат черупките на яйцата им. По четири — пет яйца във всяко люпило се оказват празни! А доколкото съм чувал огнените гущери пазят гнездата от всякакви такива гадости. Говорих с едно момче от Голото езеро, а и не само с него и всички са на мнение че гущерите са много полезни. Не, наистина Лорд Джаксъм, аз съм фермер вече дванадесет оборота, даже повече отколкото ми се полага. Полон от Голото езеро — само десет и вече са му дали!
— Не мога да си представя Тегер, как са те подминали — каза Джаксъм. — Добре, ще видя какво може да се направи. Сега не разполагаме с нито едно люпило, но щом се появи, ще видим.
Тегер му благодари и препоръча да изпрати Рут при стадото самци, които пасяха на езерото.
— Благодаря — каза Джаксъм, а Рут добави такъв рев на благодарност, че ездитното животно на фермера заподскача уплашено. Тегер сърдито дръпна поводите, не позволявайки на животното да се впусне в галоп. Джаксъм скочи от рамото на Руд и си помисли, че надали Тегер ще може да направи Впечатване на огнен гущер…
„Прав си — каза Рут — На този човек вече са му давали яйце. Мъничето веднага избягало Помежду и не се върнало…“
— Откъде знаеш това?
„Огнените гущери ми разказаха“.
— Кога?…
„Когато се е случило. Току що си спомних за това. — Изглежда Рут беше много доволен от себе си. — Когато те няма, те ми разказват много интересни неща“.
Внезапно Джаксъм забеляза, че около тях го нямаше обичайният ескорт от гущери, независимо от това, че сега щяха да ловуват. А той не имаше предвид пълна забрана за всички гущери да ги следват…
„Искам да ям, — жално напомни Рут. — Къде ми е уерра?“
Те се приближиха към езерото и драконът го остави на тревисто възвишение за да може да наблюдава лова. Рут излетя и в този момент във въздуха изникна цял рояк огнени гущери. Един след друг те кацнаха на тревата, очаквайки почтително Рут да ги покани да се хранят с него.
Някои дракони имаха навика дълго да гонят стадото за да намерят най-тлъстото животно. Но Рут бързо направи своя избор, сякаш уловил мисълта на Джаксъм, че Тегер никак няма да се зарадва, ако разгонят уерровете. Той скочи върху един самец и мигновено му счупи врата.
Рут се хранеше с вродено изящество. Остави на поласканите гущери да огризват костите и разкъса втори самец. Уеровете се бяха събрали на другия край на пасището, и като че бяха започнали да се успокояват, но драконът неочаквано се издигна във въздуха и скочи върху трети.
„Казах ти че искам да ям“, — каза виновно.
Джаксъм се разсмя:
— Давай, Рут! Напълни си стомаха както трябва.
„Аз не си пълня стомаха, — отвърна Рут с укор. — Просто съм много гладен…“
Джаксъм замислено разглеждаше пируващите гущери. Интересно, колко ли от тях са от Руат.
„Всички са местни“, — веднага отвърна Рут.
Джаксъм се усмихна криво. От руатските гущери се отърва, но каква беше ползата? Стига само един огнен гущер нещо да разбере и всички го научават. Значи все пак ще се наложи да се крие…
Момчето знаеше, че да се сдъвче и преработи огненият камък в стомаха на дракона, трябваше да мине известно време, за да се получи най-добър ефект. Опитните ездачи даваха на драконите си огнен камък няколко часа преди Нишковалеж. Колко ли бързо ще успее Рут да погълне достатъчно количество за да се получи пламък? Това никой от двамата не знаеше. И трябваше да се действа внимателно. Драконите се различаваха по бързината на преработването на камъка и вместимостта на втория им стомах, така че всеки ездач, трябваше сам да определи особеностите на „звяра“ си. Ако само можеше да тренира Рут във Уейра под ръководството на опитен наставник…