Н’тон внимателно погледна Джаксъм и постави ръце върху раменете му:
— Да, Джаксъм. Рут е съвсем истински дракон. Независимо, че е наполовина по-малък от другите. И днес, когато полетите, всички ще могат да се убедят в това. А, сега — да поемаме към холда!
— Хайде, Рут, — повика го Джаксъм.
„Бих искал да си поседя още малко на слънце“, — изнедоволства драконът, но послушно застана отляво на Джаксъм и грациозно премествайки лапите си, тръгна с приятеля си и с Предводителя на Уейра.
— На двора ще има достатъчно слънце, — увери го Джаксъм, и нежно прокара ръката си по главата му. Фасетъчните, подобни на скъпоценни камъни, очи на Рут заблестяха в радостен син тон.
Джаксъм мълчаливо крачеше напред обгърнал с поглед внушителния скален масив, вътре в който се намираше Холд Руат — второто по древност човешко селище на Перн; Този холд ще му принадлежи, когато достигне зрелост. Или когато неговият настойник Литол, бивш тъкач, бивш ездач, реши, че той, Джаксъм, е достатъчно мъдър.
И трябваше, най-накрая другите владетели да спрат да му припомнят за неговото Впечатване така неочаквано свързало го с малкия Рут.
Джаксъм въздъхна, знаейки, че никога няма да забрави този ден. Естествено, той и не искаше да го забравя, но Впечатването на Рут постави прекалено много проблеми пред Ф’лар и Леса — Предводителите на Уейр Бенден, — пред владетелите на холдовете, а и пред него самия, доколкото така и не му разрешиха да стане ездач и да заживее в Уейр. Той трябваше да остане владетел на Руат, а ако не, то младшите синове на останалите владетели щяха да се хванат за гушите, оспорвайки си титлата…
Но най-зле неговото Впечатване повлия на човека, когото Джаксъм никога не би искал да нарани, — на Литол, неговият настойник. Ако тогава, преди да скочи върху горещият пясък на бенденската люпилна площадка за да помогне на бялото мъниче, което не можеше да счупи прекалено твърдата черупка, — ако тогава се беше спрял и помислил, щеше да разбере каква мъка ще причини на Литол: Рут непрекъснато напомняше на бившия ездач за гибелта на собствения му дракон — кафявия Ларт. Дори факта, че Ларт беше загинал много обороти преди в холд Руат да се роди Джаксъм, не можеше да затвори раната в душата на Литол.
„Но, защо Литол не възрази — учудваше се не за пръв път той, — когато Предводителите на Уейра и владетелите ми разрешиха да отгледам дракона в Руат?…“
Хвърляйки един поглед към гребена на скалата, Джаксъм забеляза, че Лиот, бронзовия на Н’тон, стоеше нос в нос Уилтъм, старият кафяв стражеви дракон. Как му се искаше да разбере за какво разговарят! Дали за неговия Рут? За изпитанието, което му предстоеше днес?… Над главите на драконите мързеливо кръжаха огнени гущери — малките роднини на големите дракони. Далеч, отвъд скалите, пастирите извеждаха на пасбищата, разпрострени на север от холда, табуни ездитни животни и стада уерови птици. Над покривите на къщите, разположени нагъсто по източния склон се издигаше дим. По левия край на склона се строяха нови сгради: смяташе се че по-нататъшното разработване на вътрешните тунели на холд Руат можеше да доведе до срутване…
— Колко са хранениците на Литол в Руат от други холдове, Джаксъм? — внезапно запита Н’тон.
— Храненици? Нито един Предводителю, — отвърна Джаксъм и и се намръщи — това като че ли беше известно на Н’тон.
— Хмм! — почеса се замислено се ездачът. — Би трябвало по-често да се срещаш с други момчета, равни по звание.
— Заедно с Литол често посещаваме другите холдове…
— Нямам предвид ходенето на гости, а просто компания на твои връстници, която никак не би ти навредила.
— Е, тук е и млечният ми брат Дорс и неговите приятели…
— Да, разбира се.
— Джаксъм озадачено погледна Предводителя, но лицето на ездача не издаваше чувства
— А често ли се виждаш с Ф’лесан? Доколкото си спомням, направихте доста поразии в Уейр Бенден…
Джаксъм почувства, как почервенява до корените на косата си, но нищо не можеше да направи. Дали Н’тон не беше разбрал, как с двамата с Ф’лесан се бяха промъкнали на бенденската люпилна площадка, за да разгледат яйцата на Рамот?…
Не, Ф’лесан не би разказал на никого! Джаксъм често се замисляше дали съдбата не ги беше предопределила още там двамата с Рут — нали тогава докосна малкото яйце, лежащо самотно настрани от другите…
— Много рядко — отвърна със смутено той — Сега трябва да се грижа за Рут… и изобщо…
— Вярно, — кимна Н’тон. — времето никога не стига за всичко. — Предводителят на Уейра искаше да каже още нещо, но размисли.
Крачейки мълчаливо напред, Джаксъм се опита да си спомни, дали случайно самият той не се е изпуснал с нещо. Но не му се наложи дълго да си блъска главата: изведнъж се появи Трис — кафявият огнен гущер на на Н’тон, кацна върху рамото на Предводителя и възбудено записука.