Усложненията идваха единствено от старите фермери, които упорито отказваха да приемат каквото и да било нововъведение…
— Дебелокожи са, като Древните — ругаеше ги Литол, но така или иначе за всеки намираше подходящ начин да го убеди. Така стана и с Фидело, стопанинът на фермата, която възнамеряваха да посетят. Наистина той беше от новите, предшественикът му загина, настигнат от Нишките, когато ловувал диви уерове.
Закусиха набързо и поеха на път. От гледна точка на Джаксъм, беше малко скучно да „пълзи“ яздейки по полето, когато можеше за един миг да ги прекоси на гърба на Рут. Но понякога му харесваше да язди, особено днес, когато във въздуха се чувстваше пролетта.
Фермата на Фидело се намираше на североизток от Руат, на планинското плато, близо до покритите със сняг върхове на Кром. Когато се доближиха до платото, синият огнен гущер, който се беше свил на рамото на Тордрил, издаде пронизителен приветстващ писък и се изстреля във въздуха, поздравявайки приближилия се кафяв, който явно принадлежеше на Фидело. Двата гущера изчезнаха Помежду. Тордрил и Джаксъм се спогледаха, това означаваше, че във фермата щяха да ги посрещнат с горещ клах и много ядене.
Фидело, сам беше излязъл на пътя да ги посрещне. Яздеше здраво ездитно животно, което още не беше си сменило зимната козина. Холдът беше уютен и спретнат, макар и неголям. Обитателите му, включително и семейството на предишният фермер, излезе да посрещне гостите.
— Готвачът му е много добър, — тихичко прошепна Тордрил, когато тримата младежи влязоха в залата и се заеха с яденето. — И сестра му изглежда чудесно, — добави той, когато към тях се приближи момиче с купа димящ клах.
Джаксъм за пръв път се вгледа внимателно в нея и се съгласи, че девойката определено беше красива. Ако не друго, то Тордрил имаше вкус. Изглежда не случайно Бранд не сваляше очи от него, когато минаваха отвъд моста в селцето на работниците…
Колкото и странно да изглеждаше, сестрата на Фидело хвърляше закачливи погледи на Джаксъм, а на Тордрил изобщо не обръщаше внимание. Бъдещият владетел на Иста се опита да завърже разговор, но тя му отговаряше кратко и гледаше само Джаксъм. Тя се отдалечи, едва когато се появи брат и и предложи всички да отидат да огледат полето, иначе щеше да се наложи да яздят обратно през нощта
— Интересно! — каза Тордрил, пристягайки сбруята преди да се качи на седлото, — Дали щеше да я свалиш толкова лесно, ако аз, а не ти бях владетел на Руат?…
— Да я сваля? — възмути се Джаксъм. — Ние просто си говорехме…
— Е, значи ще я свалиш следващия път, когато ви се предостави възможност да… си поговорите. Предполагам, че Литол няма да възразява против няколко хлапета. Баща ми казва, че това даже е полезно — кара законните наследници да са по-усърдни. Ама и ти върви на теб! Настойникът ти е израснал в Уейр, а това значи, че не гледа строго на тези …неща…
Тук към тях се присъединиха Литол и Фидело, и се наложи да прекратят разговора. Още повече, че забележката на Тордрил даде на Джаксъм храна за размисъл. Как я наричаха — Корана? Е, какво пък, тя може а му е от полза. Пък и тук във фермата имаше сам един огнен гущер и нямаше да е проблем да бъде държан настрана…
Когато се прибраха в Руат, късно вечерта, Джаксъм тихичко се измъкна и се качи на стражевите скали. Старият дракон и неговият ездач бяха излетели на патрулен полет, и момчето безпрепятствено събра цял чувал с огнен камък от голямата купчина на кафявия
На сутринта, сякаш случайно попита Литол, дали според него, са закарали достатъчно зърно във фермата на Фидело — все пак нивите му бяха големи, ами ако не му стигне? Литол, изгледа възпитаника си и се съгласи, че още половин чувал няма да е излишен. Тордрил беше наблизо; учудването му се смени със завист и с възхищение към хитростта на Джаксъм — толкова бързо беше успял да измисли благовиден предлог за посещение във фермата. Литол заповяда на Бранд да донесе още половин чувал зърно от складовите помещения. Джаксъм го взе и се отправи към стария склада за да облече летателния си костюм.
Ситият Рут беше в отлично настроение. Единственото което го интересуваше е дали близо до фермата има езеро. Джаксъм смяташе, че реката е достатъчно широка за да се изкъпе драконът, но не забрави да му напомни, че целта им днес беше друга.
И ето че излетяха. Никой не забеляза допълнителният чувал, нито бойните ремъци. Огнените гущери както обикновено се виеха около Рут на плътен облак, но когато белият дракон изскочи от Помежду над фермата на Фидело, не ги последва нито един.
Фермерът сам прие допълнителното зърно и така сърдечно поблагодари, че Джаксъм се сконфузи, прекрасно съзнавайки двуличието си.