— Не успях да кажа на Настойника ви, владетелю Джаксъм, — каза Фидело, — но съм приготвил за тези семена, чудесна нива. Много бих искал да получа добра реколта и да оправдая доверието му…не желаете ли нещо за хапване? Жена ми…
„Само жена му“, — помисли си Джаксъм разочаровано, но на глас каза:
— Разбира се, благодаря! Утрото е чудесно, така че няма да откажа.
Той нежно потупа Рут по хълбока, и влезе в холда след Фидело. И с одобрение забеляза, че и вътре беше чисто и спретнато, както и предишния ден, въпреки че днес не очакваха гости. Корана не се виждаше никъде, но бременната съпруга на Фидело, веднага усети истинската причина за посещението му.
— Всички отидоха на реката, лорд Джаксъм, на островчето за да събират върбови пръчки, — съобщи тя кокетно, докато му наливаше клах. — Твоят великолепен дракон ще те отведе до там за миг.
— Нима на лорд Джаксъм ще е интересно да гледа как се събират върбовите клонки с които връзваме снопите? — учуди се Фидело, но така и не получи пряк отговор.
След като си размениха обичайните вежливости, Джаксъм нареди на Рут да се издигне, помаха с ръка на фермера и премина през Помежду в далечните планини, където, никой не можеше да ги види. Отнякъде се появи кафяв огнен гущер и започна да кръжи около тях.
— Черупки!. — изруга Джаксъм. — Рут, кажи му да се разкара!
Гущерът моментално изчезна.
— Отлично. Сега ще те уча да дъвчеш огнен камък.
„Знам как се прави“.
— Само ти се струва, че знаеш. Имал съм си достатъчно работа с ездачи и знам че никак не е просто!
Той извади от чувала парче огнен камък с размерите на юмрук — а честно казано, юмруците на Джаксъм не бяха малки. Рут презрително изсумтя, но момчето строго му нареди:
— А сега трябва да мислиш за втория си стомах.
Рут взе камъка и прикри очите си с клепачи. Но внезапно г и отвори, озадачен от хрущенето на камъка между зъбите си.
— Нарочно ли толкова силно хрупаш? — попита Джаксъм.
„Това е камък! — И вътрешният клепач се плъзна по окото му: Рут преглътна. — Мисля си за другия си стомах“, съобщи той изпреварвайки с малко въпроса на Джаксъм. Той после се кълнеше, че е чул как разтрошеният камък се търкаля по хранопровода на дракона.
— Сега, — каза той, — предполага се че трябва да избълваш огън.
„Знам. Мога. Но нещо не се получава…“
Джаксъм му подаде още едно парче, по голямо от първото. Този път хрупането на дракона не му се стори толкова ужасно силно. Рут отново преглътна и седна на задни лапи в очакване.
„ОПС!“ — И веднага след мисленото възклицание от вътрешността на Рут се разнесе гъргорене, което накара дракона подозрително да огледа корема си. Устата му се отвори и… Джаксъм изплашено извика и отскочи настрани — от устата на Рут се измъкна тънко езиче пламък. Рут също се отдръпна назад и не падна единствено заради това, че успя навреме да се подпре на опашката си.
„Струва ми се че ми трябва още камък, за да мога да направя по голям пламък…“
Джаксъм му даде още няколко парчета. Рут го погълна много по-бързо и веднага блъвна огън.
„Така е вече по-добре!“ — удовлетворено каза той.
— Но няма да свърши работа против Нишките. — Рут без излишни приказки отвори уста за нова порция камък. Всичко донесено от Джаксъм изчезна много бързо. И най-накрая белият дракон успя да избълва достатъчно силна струя огън, която изгори доста голяма ивица трева.
— Не е зле за начало, — каза Джаксъм, — но, според мен още не го правим както трябва.
„И освен това — добави Рут, — още не сме горили нишки във въздуха.“
— За това още не сме готови. Но поне доказахме, че можеш да дъвчеш огнен камък!
„Никога не съм се съмнявал в това.“ — Аз също. Но, виждаш ли Рут, — и Джаксъм тежко въздъхна, — ще ни се наложи да изхабим много огнен камък, докато се научиш да поддържаш постоянен пламък…
Това натъжи Рут. Джаксъм започна да го утешава, галейки го по главата и чешейки го по ямките над очите:
— Трябваше да ни разрешат да се учим заедно с другите млади ездачи. Не е справедливо така, и винаги съм го казвал. Знам че ти е трудно. И на мен също ми е трудно. Но се кълна в Първото Яйце, че ще постигнем всичко, което поискаме!
Отначало Рут просто позволяваше да го утешава, но после наистина се ободри:
„Просто ще трябва да тренираме по-усърдно. Трябва следващият път да вземем повече огнен камък. Кафявият Уилт, не дъвче много. Прекалено е стар вече“.
— Точно заради това го направиха и страж.
Джаксъм изтърси на земята това, което беше останало в чувала, завърза го и го омота около кръста си. Така и не му потрябваха днес бойните ремъци. Тъкмо щеше да изпрати Рут обратно в къщи, в Руат, но се сети, че няма да е зле да си направи алиби.