Той лесно намери речният остров, където събираха върбовите пръчки. Корана веднага изтича да го посрещне, и той изведнъж осъзна, че тя наистина не изглеждаше зле. Тъмните и коси бяха чаровно разрошени…
— Да не би днес да са падали Нишки?… — Попита тя веднага щом се приближи. Зелените и очи се завъртяха тревожно.
— Не, защо?
— Целият миришеш на огнен камък…
— А, това е от летателният ми костюм. Винаги го обличам по време на Нишковалеж и миризмата се е задържала. Сам вече не я забелязвам… — Ето какво значи не беше предвидил. Трябваше да се измисли нещо и при това много бързо.
— Донесох на брат ти още зърно за посев…
Корана започна да му благодари за неговите грижи за малката им ферма. После се смути и млъкна. Джаксъм реши да я разговори както трябва и и предложи помощта си при събирането на клонки.
— Владетелят, тоест аз, трябва да изпробва сам всичко, което изисква да правят подчинените му. — заяви той в отговор на възраженията й.
Работата му хареса. Когато се събра голям сноп, той предложи да го отнесе в холда — при условие, че Корана ще полети заедно с него. Тя се уплаши, но Джаксъм я увери, че няма да минават Помежду. Докато Рут кръжеше над фермата, успяха да се целунат няколко пъти и Джаксъм реши, че от сега момичето няма да бъде само оправдание за отлъчките му.
След като я остави в холда заедно с товара й, Джаксъм даде отправна точка на Рут, тяхното планинско езеро. Къпането в студената вода не го привличаше, но да се върне в Руат, без да се е избавил от миризмата на огнен камък, беше най-малкото неразумно. Джаксъм дълго ми и търка с пясък бялата кожа на приятеля си. После изпра панталоните и ризата си и ги просна по храстите да се сушат. Слънцето през това време премина полудневната черта — отлъчката им ставаше заплашително голяма. Флиртът с Корана не можеше да бъде оправдание за цялото време. Трябваше да рискуват и да се върнат сутринта.
Но все пак не беше отчел една тънкост, заради която тяхното малко приключение с Рут, едва не беше разкрито.
Джаксъм тъкмо обядваше, когато в съзнанието му се вмъкна отчаяният призив на дракона.
— Рут ме вика, — обясни той, скачайки от масата.
„Стомахът ми гори…“ — оплака се драконът.
„Черупки! Това е от огнения камък, — тичайки по безлюдните коридори отвърна Джаксъм. — По-бързо навън! Лети на стражевите скали, там където Уилт изхвърля пепелта…“
Рут изобщо не беше уверен че ще може да излети.
„Глупости. Ти сам каза че винаги можеш да летиш!“ — Само това трябваше — Рут да изпразни втория си стомах посред уейра. Оставаше и Литол да реши да провери, какво се е случило с белия дракон и защо Джаксъм излетя така стремително от обяда.
„Не мога да се мръдна от мястото си — простена Рут. — Лошо ми е…“
— Всичко е наред, просто трябва да повърнеш огнения камък, — каза Джаксъм, влитайки в Уейра. — Драконите винаги я повръщат! Но само не в Уейра, Рут! Моля те!…
Но всичко беше напразно — в следващия миг на пода вече димеше купчина мокър кафяв пясък.
„Сега ми е много по-добре…“ — тихо каза драконът, гледайки виновно Джаксъм.
— Ослушай се, да не идва Литол? — разтревожено попита момчето. И грабна метлата и ведрото. Само дано успееше да изчисти преди целият Уейр не се е омирисал. За щастие Рут беше погълнал много малко огнен камък, много по-малко отколкото трябваше за четири часов бой с Нишките и всичката пепел се събра в ведрото. Джаксъм я изнесе и посипа пода с пясък.
Сега вече можеше да си поеме дъх и ободряващо потупа Рут по врата. Следващият път едва ли щяха да забравят да изхвърлят пепелта на някое по-безопасно място…
Джаксъм се върна на масата без да дава никакви обяснения, а и никой не му ги поиска — още едно свидетелство за придобитото уважение на околните.
Следващата вечер те отмъкнаха толкова огнен камък, колкото можеше да носи Рут. По време на този им набег, към тях се опитаха да се присъединят половин дузина огнени гущери, но Рут веднага ги отпращаше.
— Не позволявай да ни следят, — казал Джаксъм.
„Те са просто любопитни. Освен това ме обичат.“
— Общата любов има обратна страна.
Рут въздъхна.
— Да не ти е тежко? — Джаксъм се уплаши да не би да е претоварил приятеля си.
„Разбира се че не. Аз съм много силен!“
Джаксъм си беше избрал място в пустошта на Керун и насочи Рут. Там имаше цяло море за къпане и много миризлив пясъчен сапун, който да изчисти миризмата на фосфин. И горещо слънце — да изсуши дрехите.