Глава 5
Гилдията на менестрелите и Форт Холд, сутринта
Уейр Бенден, вечерта
Гилдията на менестрелите, късно вечерта, 15.5.26
Мина още един Нишковалеж преди Джаксъм да успее да отиде до фермата на Фидело. Романът му с Корана вървеше доста по-добре, отколкото обучението на Рут — той все не успяваше да създаде устойчив пламък за по-дълго време. Освен това и огнените гущери се появяваха в най-неподходящите моменти и веднъж белият дракон за малко не си изгори гърлото, задържайки огъня. Джаксъм предполагаше, че в Керун не е останал гущер който да не ги е посетил поне веднъж. Рут беше търпелив, но и на него започваше да му става неприятно. Веднъж даже им се наложи да се върнат с шест часа назад във времето, за да не се забележи прекалено голямата самоотлъчка. Вечерта Джаксъм буквално рухна върху постелята, разстроен и крайно уморен. Пътешествията във времето наистина изстискваха и последните сили.
Като за капак на всичко, на следващия ден му предстоеше да лети до Гилдията на менестрелите и да закара до там Финдер — беше дошъл редът на руатския менестрел да се запознае с формулите на Уонзър. Менестрелите също се обучаваха в това. Във всеки холд, освен владетеля трябваше да има поне още един човек който да сверява времето за Нишковалежа с точните изчисления.
Гилдията на менестрелите представляваше част от голям комплекс жилища отвътре и отвън на Форт Холд. В уречения час, Джаксъм и Финдер изскочиха от Помежду и бяха посрещнати от … хаос. Огнените гущери на облаци се носеха назад напред, пронизително врещейки в крайна степен на възбуда. Стражевият дракон на скалите на Форт стоеше на задни лапи и биеше с криле, задъхвайки се в яростен рев. Ноктестите предни лапи разсичаха въздуха.
„Драконите са сърдити! Много сърдити! — изплашено и учудено предаде Рут и за всеки случай протръби — Аз съм Рут! Аз съм Рут!“
— Какво се е случило? — извика Финдер в ухото на Джаксъм.
— Рут казва, че драконите са много са ядосани!
— Ядосани? В живота си никога не съм виждал толкова разгневен дракон!
Джаксъм нареди на Рут да кацне в двора на работилницата — вече му беше станало ясно, че е станало някаква беда. По двора се мотаеха забързани хора, прелитаха огнени гущери — Рут трудно намери място за кацане. Едва докоснал земята и около него се материализираха цяло ято гущери. Рут изслуша хора от развълнувани мисли, но нищо не разбра, както и Джаксъм, когато драконът се опита да му предаде чутото от тях. Единственото, което схванаха, че са питомците на Менолли, специално изпратени за тях.
— Аха, Ето къде си!… Получи ли моето послание? — Менолли забързано изскочи от Работилницата навличайки полетните дрехи. — Бързо в Уейр Бенден! Откраднали са златното яйце на Рамот! — и тя скочи на гърба на Рут зад Финдер.
Белият дракон се замисли за миг преди да излети и тя с малко закъснение попита:
— Почакайте! Тримата не сме ли много за Рут?
„Никак даже!“ — отвърна драконът.
— Кой е откраднал яйцето? — попита Финдер. — Как изобщо е могло да стане? И кога?
— Преди половин час…Сега свикват всички бронзови и всички кралици. Искат да отидат на Южния и да накарат Старовремците да върнат яйцето!
— Откъде знаят, че са Старовремците? — не разбра Джаксъм.
— А на кого друг му трябва яйце на кралица?
Тук разговорът прекъсна — Рут мина в Помежду. Те изникнаха във въздуха над Бенден и в същият миг три бронзови дракона се спуснаха към тях от към слънцето, бълвайки огън. Рут изпищя от ужас, премина в Помежду и се появи над езерото с отчаян вик:
„Аз съм Рут! Аз съм Рут!“
— За малко! — успя само да въздъхне Финдер. Така се беше вкопчил в Джаксъм, че той не можеше да мръдне.
„За малко да ми запалите крилете. Аз съм, Рут! — укоряваше бронзовите, белият дракон. После, поуспокоен, съобщи на ездача си: — Те се извиняват“.
Но все пак извърна края на крилото си и го огледа да не е изгорено.
— Аз съм виновна, — простена Менолли. — Съвсем забравих да кажа, че трябваше да се представите, още щом се появихме…Направо да полудееш, даже и Рут не пускат!
Тя едва успя да се доизкаже, когато започнаха да се появяват други дракони, които гръмогласно се представяха на тримата бронзови стражи. Новопристигналите бавно се приземиха и оставиха ездачите си в края на тълпата, събрала се пред входа на люпилната площадка. Джаксъм, Финдер и Менолли пресякоха чашата на Уейра и също се упътиха на там.
— Джаксъм, да си виждал някога толкова дракони?… — Менолли въртеше глава и оглеждаше огромните зверове, седящи в плътен ред по целия край на Уейра и на корнизите, всички с разперени криле, готови да влязат в бой. — Ох, ами ако наистина се стигне до сражение — дракони да се бият срещу дракони?…