Ужасът, който прозвуча в гласа й, напълно отговаряше на неговите собствени чувства.
— Изглежда, глупавите Старовремци няма какво повече да губят, — мрачно каза Финдер.
— Но как им се е удало да извършат такава нагла кражба? — недоумяваше Джаксъм. Рамот никога не се отделяше от люпилото. — А за себе си виновно добави „От момента, когато с Ф’лессан се промъкнахме на площадката…“
— Ф’нор ни каза какво се е случило, — обясни Менолли. — Рамот е отишла да се нахрани. През това време на площадката са се намирали половината бенденски огнени гущери. Те винаги се мотаят там…
— И сред тях, — допълни Финдер, — без съмнение, е имало два три от Южния.
Менолли кимна.
— Така каза и Ф’нор. Старовремците веднага са разбрали че Рамот я няма. Едва е успяла да убие първото си животно, когато са се появили три бронзови, минали са покрай стражевия дракон…Впрочем той не е имал никаква причина да ги спира. А те веднага влетели през главния вход. Рамот изпищяла и минала в Помежду. Миг по късно бронзовите излетели от входа следвани от кралицата. Но преди тя да успее да се откъсне от земята, те изчезнали в Помежду.
— Пратили ли са някого да ги преследва?
— Рамот сама тръгнала да ги гони. Заедно с Мнемент! Но, без никаква полза.
— Как така?
— Бронзовите са минали някъде между времената…
— И даже Рамот не знае, къде точно, — разбра Джаксъм.
— Да, за съжаление. Мнемент отгоре до долу прочесал Южния Уейр и тамошния холд. После претърсил половината топли брегове… но не намерил яйцето.
— Оставаше и да го намери! Даже и Древните не са толкова глупави, че да занесат яйцето в Уейра си…
— Трябва да са били наясно, че веднага ще разберем кой го е направил — уморено добави Финдер.
Приближавайки се към тълпата, забелязаха, че са се събрали не само ездачи, но и владетели на холдове и Водачи на гилдии. На корниза на кралския Уейр стояха Лесса, Ф’лар, Фандарел и Робинтън. Н’тон стоеше на стъпалата, сърдито ръкомахаше и говореше нещо на двама бронзови ездачи. По встрани, Джаксъм забеляза три ездачки на младите бенденски кралици и още няколко жени, изглежда ездачки на кралици от другите Уейрове.
Наранената гордост и нарастващият гняв буквално висяха във въздуха. А пред входа на люпилната площадка обикаляше Рамот. Само от време на време спираше да погледне навътре, където на горещият пясък лежаха останалите яйца. Тогава опашката на кралицата почваше да бие по земята, а от гърлото й се надигаше тъжен, гневен рев, който заглушаваше разговорите.
— Опасно е да се взема яйце в Помежду, — каза един от ездачите, застанал пред Джаксъм и Менолли.
— Може, ако е загърнато в нещо топло.
— Трябва да просто да изгорим тези Старовремци!
— Дракони против дракони?! Та ти и сам не си по-умен от Древните!
— А според теб е по-добре да ги оставим спокойно да си отмъкват яйца? По-лоша обида на Уейр Бенден не бяха правили. За това ти казвам — те трябва да си платят!
— Изглежда Южният Уейр, няма да се спре пред нищо — тихо каза Менолли. — Техните кралици отдавна не са излитали в брачен полет. Бронзовите им умират един след друг от старост. Нямат дори и млади зелени!
Рамот вдигна глава и нададе скръбен вой гледайки Лесса. На викът й откликна целият Уейр. Джаксъм видя как Лесса се наведе от корниза и протегна ръка към кралицата. И тогава …
Джаксъм беше с цяла глава по висок от болшинството присъстващи. И видя, как нещо черно затрепка в дъното на люпилната площадка. Разнесе се приглушен болезнен вик…
— Вижте! Какво е това? Там, на площадката!
Само тези, които стояха близо до него дочуха възгласа му и видяха, как показва с ръка. Колкото до него, в главата му беше само една мисъл — бронзовите от Южния умират и Старовремците са решили да се възползват от хаоса и са решили да повторят набега, и да откраднат бронзовите яйца.
Той се втурна напред. Менолли и Финдер го последваха. Но внезапно го заля такава вълна от слабост, че беше принуден да спре. Нещо отне силите му, но какво точно, момчето нямаше и понятие.
— Какво ти има?
— Нищо! — Джаксъм се освободи от ръцете на Менолли, която се опитваше да поддържа и почти я блъсна към люпилната площадка: — Яйцата!… Яйцата!…
Ревът на Рамот, заглуши гласа му.
— Яйцето! Яйцето на кралицата! — В момента в който Джаксъм най-после се избави от необяснимото замайване, присъстващите с облекчение се взираха в златното яйце намерило отново сигурно убежище — между предните лапи на Рамот.
Някакъв отчаяно любопитен огнен гущер прелетя прекалено близо до площадката, но ядосаният рев на Рамот го застави да изчезне в миг.