— Прав си. Прекалено много ще бъде загубено безвъзвратно!
— Те, — тежко отговори Фандарел, — и така загубиха всичко с тази си постъпка. Аз се чудех, защо по-рано не са го направили?
— Но все пак го направиха. И си отмъстиха.
— Отмъщението поражда отмъщение, — измърмори ковачът. — Виж какво, приятелю, днес трябва да сме хладнокръвни, както никога досега. Страхувам се, че с Лесса ще ни бъде трудно да спорим. Чувствата й в момента са взели превес над здравия разум. — той посочи кожената възглавничка на рамото на менестрела, където обикновено седеше бронзовият Зейр. — Къде си дянал малкия?
— В Уейра при Брекке с Бърд и Гралл. Исках да го изпратя с Менолли в Работилницата, но той отказа.
Ковачът бавно и тъжно поклати глава и заедно с Робинтън влезе в Стаята на съвета.
— Аз нямам огнен гущер, — каза той, — но съм чувал за тях само добри неща. Как може да причинят на някого вреда?
— Значи си съгласен с мен, Фандарел? — попита Брекке, която влезе веднага след тях заедно с Ф’нор. — Лесса не прилича сама на себе си! Напълно разбирам тревогата й, но не трябва да й позволим да налага лошо отношение към всички гущери, само заради пакостите на няколко от тях…
— Пакости? — възмути се Ф’нор. — Внимавай само Лесса да не чуе, че наричаш това престъпление пакост!
— Това, което направиха гущерите беше именно пакост, — отстояваше своето Брекке. — През цялото време бяха в пещерата на Рамот, от деня в който снесе яйцата. Откъде да знаят, че това е лошо?
Гласът й звучеше по рязко от обикновено, и по това, как беше стиснал устни Ф’нор, Робинтън разбра, че двамата далеч не са единодушни.
— Значи, ще им се наложи да разберат… — неблагоразумно започна Ф’нор, но Робинтън го прекъсна, за да не падне още една сянка от този тъжен ден върху влюбените:
— Страхувам се, че тези, които нямат дракони имат навика да глезят нашите малки приятели. Водим ги навсякъде с нас, позволяваме им всичко, и изобщо се отнасяме с тях, като с деца. Но разбира се, това е дреболия в сравнение с днешните събития.
Ф’нор кимна:
— Само си представете, какво щеше да стане, ако не бяха върнали яйцето… — той конвулсивно потръпна с рамене.
— Ако не бяха го върнали, — неумолимо продължи Робинтън, — драконите щяха да се бият с дракони!
Той каза това високо и ясно, с цялото отвращение и ужас, което му внушаваше самата тази мисъл.
Ф’нор тръсна глава, отхвърляйки възможността за подобен изход:
— Не, Робинтън, нямаше да се стигне до там. Ти беше мъдър.
— Мъдър?! — От устата на ядосаната Стопанка на Уейра, тази дума като нож разсече гласовете на останалите. Лесса стоеше на входа на залата. Слабото и тяло беше напрегнато до крайност, лицето и беше мъртвешко-бледо от гняв. — Мъдър! Ако мъдростта е това, да оставяш ненаказани подобни престъпления! За да ги оставиш да замислят нови вероломства?… Започвам да се питам, защо ли се върнах тогава във времето! Само като си спомня, как молих тази издънка Т’тон да ни дойде на помощ! Ха, помощ! Видяхте с какво свърши всичко — с кражбата на яйце от моята кралица. Ако само мога да поправя тази моя глупост…
— Ако нещо наистина е глупаво, — хладно каза Робинтън, — това е твоето сегашно поведение. Казвайки това, той добре съзнаваше, че може да настрои против себе си Предводителите и Водачите на гилдии, събрани в залата. — Яйцето беше върнато, нали така?
— Да, и когато аз…
— До преди половин час — ти мечтаеше само за това, нали? — попита менестрелът и повелително повиши глас: — Ти искаше да си върнеш яйцето. И ако заради това беше изпратила дракони против дракони, никой нямаше да те осъди. Но яйцето беше върнато. И сега ти остава да го направиш, само заради отмъщение? Не, Лесса. Такова право ти нямаш. Само заради отмъщение — не! Колкото до възмездието … само си помисли — те се провалиха. Яйцето вече не е при тях! И освен това действията им накараха Уейровете да бъдат нащрек, а това значи че втори път няма да се получи. Те изпуснаха своя единствен шанс, Лесса. Пропадна и последната им надежда да възродят умиращите бронзови. Някой успя да им попречи. И какво им остава! Нищо! Никакво бъдеще, никаква надежда! Нищо по-лошо не можеше да им причиниш Лесса, дори и при цялото ти желание. А и нямаш никакво право да искаш отмъщение, след връщането на яйцето. Перн няма да ти го прости.
— Имам право да отмъстя за обидата, нанесена на мен, на кралицата ми и на Уейра ми!
— Обида? — Робинтън се засмя. — Скъпа моя Лесса! Това не беше обида, а комплимент от най-високо качество!
Неочакваният му смях и неочакваната интерпретация на събитията накараха Лесса да млъкне учудено.