— Колко яйца на кралици бяха снесени в миналия Оборот? — обърна се Робинтън към останалите Предводители и сам си отговори: — Немалко, при това в Уейрове познати на Старовремците много по-добре отколкото Бенден. Но не, на тях им трябваше кралица именно от потомството на Рамот! Те избраха най-доброто, което имаме на Перн! — Той отново се обърна към Лесса, и в гласа му прозвуча съчувствие и състрадание — Чуй Стопанке…на всички нас много скъпо ни излезе, този наистина страшен ден. Нито един от нас не е способен да разсъждава трезво…
Той прокара ръка по лицето си, по слепоочията му се лееше пот — толкова голямо беше усилието да промени мисленето на повечето от присъстващите.
— Сега сме прекалено възбудени да вземаме каквито и да било решения. А на теб Лесса се падна основната тежест… — той взе под ръка потресената и послушна Стопанка, заведе я до креслото и я настани с голяма почтителност. — Мога само да предположа, колко силно ти е подействала мъката на Рамот? Сега навярно тя се е успокоила?
Лесса даже зяпна от изумление, следейки Менестрела. После кимна и облиза пресъхналите си устни.
— Значи, и ти постепенно ще дойдеш на себе си. — Робинтън и наля вино и й подаде чашата. Тя разсеяно отпи, все още намирайки се във властта на думите му. — Ще дойдеш на себе си и ще разбереш, че най-голямата катастрофа, която може да сполети тази планета, това е битка на дракони с дракони!
Лесса с рязко движение остави чашата — виното се разля по каменните плочи.
— Ти… ти… със своите умни приказки… — Тя се изправи. Протегнатият и пръст сочеше Робинтън: — Ти…
— Той е прав, Лесса, — прозвуча гласът на Ф’лар. Бенденският Предводител наблюдаваше сцената стоейки до входната врата. Влезе в залата и се приближи до нея. — Ние имахме само един повод да нападнем Юга — яйцето. Но сега, когато то благополучно беше върнато, целият Перн би ни проклел, ако решим да отмъстим. — обръщайки се към Лесса, той оглеждаше Предводителите и Водачите на гилдии подред.
— Ако някога дракон тръгне срещу дракон, независимо от причината, това ще означава само едно — гибелта на Перн. — той хвърли към Лесса дълъг тежък поглед, който тя издържа. И отново се обърна към присъстващите. — От все сърце съжалявам, че онзи ден в Телгар, не можахме да измислим за Т’тон и Т’кул нещо друго. Но тогава ни се струваше, че изпращането им на южния континент ще бъде най-доброто решение. Мислехме си, че докато те са там, останалият Перн няма да има неприятности с тях…
— Но ето, че успяха да ни навредят. Само на нас. Само на Бенден! — с горчивина проговори Лесса. — Т’тон и Мардра все още се опитват да си го върнат на нас двамата!
— Мардра никога няма да отстъпи водачеството на друга кралица, — каза Брекке. И не сведе поглед, когато Лесса я изгледа гневно.
— Брекке е права, Лесса. — Ф’лар сякаш случайно сложи ръка върху рамото й. — Мардра няма да търпи съперници.
Само Робинтън забеляза, как побеляха пръстите на Ф’лар от силното стискане на рамото й … Лесса, впрочем, не даде вид, че нещо става. — Мерика, също няма да иска съперници, — каза Д’рам, Предводителят на Уейр Иста. — Добре я познавам, така че бъдете сигурни.
Робинтън знаеше, че Д’рам преживяваше днешните събития по-болезнено от всички — и той беше от Старовремците. Но той беше честен, надежден и справедлив. Точно за това той подкрепи Ф’лар, тръгвайки против събратята си по Време. Благодарение на неговото влияние, другите Предводители от Старовремците — Р’март и Г’нериш застанаха на страната на Бенден в онзи паметен ден в холд Телгар. Колко подводни течения и тънки сплетни бяха събрани в тази стая. Похитителите на яйцето не успяха да осъществят плана си, но солидарността между ездачите сериозно се разколеба…
— Не мога да изразя колко неприятно се чувствам, Лесса — продължи Д’рам. — Когато ми казаха, отначало не можах да повярвам. Направо е смешно да се надяват, че Т’куловият Салт ще може да догони кралица родом от Бенден. И не само той — нито един дракон от Южния не може да го направи!
Тази забележка на Д’рам, както и остроумието на Робинтън, отслабиха напрежението, царящо в Залата на съвета. Старовремецът макар и с други думи, поддържаше заявлението на менестрела относно комплимента, направен на Уейр Бенден.
— И, освен това, докато младата кралица бъде готова за полет, техните бронзови просто ще измрат от старост. Миналият Оборот в Южния умряха осем дракона. Изглежда откраднаха яйцето напразно.
— Не, не е било напразно, — тъжно каза Фандарел. — Погледнете се! Какво стана с вас? Колко Оборота бяхме съюзници и приятели? Вие, ездачите — посочи ги той с пръст — бяхте на косъм от това да изпратите своите дракони на бой с другите, доизживяващи жалките си дни на Южния… Ужасен, ужасен ден! Как ми е жал за вас! — задържа погледа си върху Лесса. — И ще ми е жал за целия Перн, ако ти не успееш да овладееш гнева си и да си върнеш здравия разум. А сега ще ви напусна… С голямо достойнство се поклони на всеки от Предводителите, на техните Стопанки, на Брекке и най-накрая на Лесса. Опита се да срещне погледа й, но не успя и с въздишка излезе от залата.