Выбрать главу

Майсторът ковач с преки думи изрази това, което Робинтън се опитваше да внуши на Лесса. А именно — ако ездачите все пак дадат воля на гнева си, това ще е само заради оскърбеното им самолюбие, и влиянието им над холдовете и Работилниците много бързо ще бъде загубено. Така и така вече прекалено много беше казано в присъствието на Лордовете, спешно извикани в Уейра. От друга страна, ако сега, след връщането на яйцето не бъдат предприети действия, нито нито Гилдиите, нито Лордовете ще обвиняват Бенден…

Но как да се убеди в това упоритата Лесса, убедена в правото си на възмездие? За пръв път от много Обороти, откакто стана Водач на Гилдията на Менестрелите на Перн, Робинтън не можа да намери думи. И успя да загуби доверието на Лесса. Как сега ще я накара да го чуе…

— Фандарел ми напомни, — каза Ф’лар, — че личните караници, между нас ездачите, непременно ще навлекат беди на всички. Веднъж аз не можах да се удържа и отвърнах на оскърблението. И ето го резултата.

Д’рам отметна глава и свирепо погледна Ф’лар. От всички страни се разнесе възмутен ропот: ездачите не искаха да се съгласят с Предводителя на Бенден. Всички бяха на мнение, че тогава в Телгар, той беше постъпил точно както трябва.

— Глупости, Ф’лар, — мрачно каза Лесса. — Това не беше личен спор. Тогава трябваше да се биеш с Т’тон, за да защитиш единството на Перн!

— А днес трябва да направя точно обратното — в никакъв случай да не се бия с Т’тон или с единството на Перн ще бъде свършено.

Дълго, дълго гледаше Лесса към Ф’лар… и раменете и се отпуснаха: неохотно тя беше принудена да отстъпи.

— Но ако яйцето загине… или с малката кралица се случи нещо…

— Ако това стане, ще преразгледаме ситуацията, — обеща Предводителят. И вдигна дясната си ръка в знак на това, че решението е взето.

Робинтън искрено се надяваше от яйцето да се излюпи здраво драконче, и че преживените приключения няма да му повлияят. Той се надяваше и да събере още информация до Излюпването, които да умиротворят Лесса и да избавят Ф’лар от необходимостта да удържи на дадената дума…

— Трябва да се върна при Рамот, — обяви Лесса. — Нужна съм й!

И тя излезе от залата, а ездачите почтително се отдръпнаха.

Робинтън погледна към чашата с вино, приготвена за Стопанката, взе я в ръце и я пресуши на един дъх. Ръката му трепереше. Остави я обратно на масата и погледът му срещна този на Ф’лар.

— Според мен, няма да е зле всички да обърнем по още някоя чашка, — каза той и с жест покани всички на масата. Брекке бързо се изправи и започна да налива.

— Така, значи ще чакаме Излюпването, — продължи бенденският Предводител. — И си мисля, че е излишно да напомням за мерките за безопасност, които трябва да вземем, за да не се повтори днешният ден…

— В нито един от Уейровете в момента няма люпила, — каза Р’март от Телгар. — Нямаме и бенденски кралици! — Той лукаво намигна на менестрела. — Ако през миналия Оборот при тях са умрели осем дракона, значи са им останали…двеста четиридесет и осем ездача от които само пет бронзови. Но все пак, кой върна яйцето?

— Не е важно кой го е върнал, важното е, че то си е отново на мястото. — Ф’лар с една глътка изпразни чашата си. — Макар, че от цялата си душа съм благодарен на този ездач, който и да е той.

— Можем да разберем, — тихо каза Н’тон, но Ф’лар поклати глава:

— Не съм много сигурен, че искам да знам. Не съм сигурен дори, че трябва да се опитваме да разберем. Във всеки случай, не и преди от яйцето да се излюпи живо и здраво драконче.

— Фандарел улучи точно на място, — наливайки вино, отбеляза Брекке. — Само вижте на какво се превърнахме само за миг. Ние, съюзници и приятели от толкова Обороти! Ето за какво най-много съжалявам. И още, — тя изгледа всички поред, — много съжалявам за враждебното отношение, което се наложи към огнените гущери, заради това, че само няколко от тях са взели участие в отвратителното престъпление. И то, не извършено със зла умисъл, а просто защото са верни на изпратилите ги хора. Зная че съм предубедена, — тя тъжно се усмихна, — но лично аз имам много причини да благодаря на нашите малки приятели… Смятам, че в това отношение, разумът не трябва да отстъпва на чувствата.