— Трябва да се запасим с търпение и предпазливост, Брекке. — каза Ф’лар, — макар в общи линии да съм съгласен с теб. Много излишни думи наговорихме днес в гнева и объркването си…
— Надявам се! — отвърна Брекке. — Много се надявам. Ето, че Бърд непрекъснато твърди, че драконите са изгаряли огнени гущери!
Робинтън удивено възкликна:
— Зейр ми каза същото, — знаеш, че го бях изпратил при теб… Но тукашните дракони не са правили това! — той хвърли поглед към другите Предводители. Някои бяха разтревожени от забележката на Брекке, други я счетоха за неправдоподобна
— Може би, все още не са го направили. — Брекке многозначително кимна към уейра на Рамот.
— Значи, трябва да вземем мерки, огнените гущери да не разстройват кралицата, — каза Ф’лар и огледа събралите се. — Всички ли разбраха? Временно! — той вдигна ръка за да спре разнеслите се възражения. — Докато всичко не утихне, нека не се мяркат наоколо. Знам, че те са много полезни, а някой от тях се представиха, като заслужаващи доверие посланици. Знам, че и много от вас имат огнени гущери. Но ако ви се наложи да ги изпращате тук, най-добре е да ги пращате при Брекке.
Той гледаше право към Робинтън.
— Те не летят там, където не ги искат, — каза Брекке. Тя се усмихна накриво и добави — В крайна сметка те са прекалено уплашени, за да се мотаят наоколо…
— Значи, — попита Н’тон, — решаваме да не предприемаме нищо, докато не мине Излюпването?
— Единственото, което трябва да направим, е да приготвим момичетата избрани по време на Търсенето. — отвърна Ф’лар. — Лесса иска те да се съберат веднага — нека и Рамот свикне с тях. Ще се срещнем отново по време на Раждането на Кралицата, Предводители!
Когато започнаха да се разотиват, Робинтън се надяваше Ф’лар да го помоли да остане. Но Предводителят разговаряше с Д’рам и не спря менестрела, и той усети, че присъствието му е нежелателно. Сянката, която легна между него и бенденските Предводители, дълбоко го натъжи. Той излезе от Уейра, чувствайки се безкрайно уморен. Единственото, което му даваше някаква утеха беше, че Ф’лар поддържаше неговия призив да се придържат към здравия разум.
На корниза, зад ъгъла на коридора се мярна бронзовото туловище на Мнемент. Робинтън неочаквано забави крачка, за пръв път изпитвайки нерешителност да се приближи към бронзовия гигант.
— Не се разстройвай Майсторе. — Н’тон се приближи към менестрела и го докосна по рамото. — Ти говори мъдро и справедливо, а и само ти можеше да спреш безумието на Лесса. Ф’лаз знае това. — Н’тон се усмихна. — Но, той трябва все пак да се съобразява с нея…
— Майстор Робинтън, — тихо, сякаш страхувайки се от подслушване, каза Ф’нор, — моля те ела при нас с Брекке. И ти също Н’тон, ако не бързаш да се прибереш в Уейр Форт…
— Днес имам време, — усмихна се бронзовият ездач.
— Брекке ще дойде ей сега. — Помощникът на Предводителя ги поведе към другия край на чашата на Уейра. Навсякъде цареше необикновена тишина, нарушавана единствено от ехото на гласа на Рамот, застанала над яйцата на люпилната площадка. Мнемент седеше на корниза, въртеше огромната си глава и внимателно оглеждаше целия Уейр…
Но едва успяха да влязат вътре и към тях се хвърлиха четири огнени гущера изплашени до истерия. Наложи се да си галят и успокояват, обещавайки им, че нито един дракон няма намерение да ги изгори.
— Каква е тази безкрайна тъмнина, която ми предава Зейр? — попита Робинтън, почти успокоил своя бронзов мъник.
Бърд и Гралл седяха на раменете на Ф’нор и се триеха в бузите му — очите им се движеха бързо във всички посоки и горяха с жълти огънчета.
— С Брекке ще се опитаме да разберем, когато се успокоят напълно, — каза Ф’нор. — Струва ми се че се опитват да си припомнят нещо…
— Може би, — попита Н’тон, — това е свързано с Червената Звезда?
Трис, който до тогава мирно лежеше в ръцете му, при споменаването на това име, тревожно размаха криле, а останалите изплашено запищяха.
— Съжалявам, Трис, — каза Н’тон. — Не беше нарочно. По тихо моля те…
— Не, нищо подобно, — намръщи се Ф’нор. — Просто… нещо се опитваха да си спомнят.
— Знаем, че мигновено се свързват един с друг, а силните преживявания ги съобщават веднага на всички, — внимателно подбирайки думите си, започна Робинтън. — Затова и така реагират. Но от кой гущер е дошла началната информация? Помните ли, че Гралл, Бърд, а и питомецът на Мерон знаеха, че Черв…е по някакъв начин знаеха, че тя е смъртоносна. Помните ли как се паникьосаха? Но по какъв начин можеха да помнят това?
— Ездитните животни например, никога няма да стъпят на ненадеждна почва… — предположи Н’тон.