— Инстинкт? — замисли се Робинтън — Може и да е инстинкт… — Той поклати глава. — Не, що се отнася до ненадеждната почва — това е друг случай — на инстинктивен страх. Това е нещо по-общо. А Ч-е-р-в-е-н-а-т-а З-в-е-з-д-а, — произнесе той по букви, за да не изплаши гущерите — е нещо особено.
— В гущерите са заложени тези способности, които ги има при драконите, — каза Н’тон. — Но драконите не си „спомнят“ такива неща.
— Нека се надяваме, — Ф’нор молитвено вдигна очи към тавана — че спомените за днешният ден ще си отидат бързо…
— Затова пък, — тежко въздъхна Робинтън, — Лесса няма да забрави.
— Но тя никак не е глупава, Майсторе! — Н’тон с подчертано уважение произнесе титлата на Робинтън. Както и Ф’лар. Те просто са страшно развълнувани от случката. Скоро ще дойдат на себе си и ще оценят твоята намеса… — Н’тон се изкашля и погледна менестрела право в очите. — Знаеш ли кой е взел яйцето?
— Дочух само слухове, че нещо се мъти. Знаех, впрочем това беше очевидно за всеки, който не го е мързяло да брои Оборотите — че драконите и хората на Южния стареят и губят надежда. Личният ми опит не е голям, но когато Зейр започна да си мечтае за партньорка… — Робинтън замълча, припомняйки си потресаващото възкръсване на желания, които както му се струваха, отдавна бяха угаснали в тялото му. Прихвана разбиращия поглед на Н’тон и продължи. — Представям си мъките, които причиняват на ездачите топящите се дракони, бронзови и кафяви. Би могла да им помогне дори и зелена, ако не е прекалено стара за брачни полети…
Той въпросително погледна двамата ездачи.
— Не и след случилото се днес, — решително каза Ф’нор. — Ако се бяха обърнали с молба към някой Уейр…Например към Уейра на Д’рам… — може би щяха да им отстъпят някоя зелена, дори само и за да предотвратят катастрофата…Но да се опитат да решат проблемите си, като крадат яйца? — Ф’нор се намръщи. — Какво все пак ти е известно, Робинтън за ставащото в Южния Уейр? Помня, че ти предадох всички карти, които направих докато живях там…
— Честно да ти кажа, по-добре съм осведомен за ставащото във тамошния холд. Пиемур неотдавна ми съобщи, че ездачите са станали по-затворени от обикновено. Те и преди не са общували с жителите на холда — традициите от тяхното време все още са силни, — но някои от заселниците от време на време се е отбивал в Уейра. После внезапно са им забранили дори да се приближават. Без всяко обяснение. Според думите на Пиемур — веднага щом излетят и веднага в Помежду. Не кръжат, не прелитат над околността… Излитат — и в Помежду!
— И, най-вероятно във Времето, — замислено каза Ф’нор.
Зейр писна и Робинтън побърза да го успокои. И отново гущерът му предаде ясна картина — драконите горят огнени гущери. А после тъмнина. И отново — отблясък от златно яйце…
— Вашите приятели също ли ви предадоха това?… — попита менестрелът. Съдейки по изумените им физиономии, въпросът беше излишен.
Робинтън опита да получи от Зейр по ясна картина — къде все пак се е намирало яйцето? — но в отговор получи само смътни отблясъци, спомени за ужасен огън.
— Ех, ако бяха поне малко по-умни! — подтисна раздразнението си той. Развръзката витаеше наоколо, но къде точно?
— Те още не са на себе си — каза Ф’нор. — По-късно ще пробвам с Бърд и Гралл. Бих искал да знам, какво Менолли приема от своите огнени гущери? Бъди добър Майсторе, попитай я, когато се върнеш в Работилницата. Тя има цели десет, може би картината при нея е по-ясна?
Робинтън обеща, и тъкмо се готвеше да стане, когато се сети нещо:
— Н’тон, ти беше сред тези, които летяхте в Южния Уейр за да търсите яйцето…
— Да. Уейрът беше напуснат. Напълно! Нито един дракон, даже и най-стария.
— Какво пък, — каза Робинтън, — това трябваше да се очаква.
Когато Джаксъм, Менолли и Рут се появиха във въздуха над Форт Холд, Рут назова името си на стражевия дракон и мигновено се оказа в гъст облак от огнени гущери. Те му пречеха и драконът беше принуден да пропадне надолу няколко дължини за да може да размаха крилете си. Но трябваше само да кацне и развълнуваните гущери облепиха и него и ездачите му.
Менолли внимателно се опита да успокои захваналите се в дрехите и косата й. Два гущера се качиха на главата на Джаксъм, няколко други веднага обвиха опашки около врата му, а още три увиснаха във въздуха пред лицето му, оглеждайки се в очите му.
— Какво им се е случило?
— Ужасени са! Предават, че драконите ги горят с огън. — Менолли беше принудена да крещи. — Успокойте се глупачета такива, никой няма да ви нарани. Трябва само за известно време да се държите по-далече от Уейра.