Менестрелите привлечени от шума, побързаха да им помогнат. Някои извикаха своите огнени гущери, други просто с ръце ги сваляха от Джаксъм и Менолли. Момчето тъкмо започна да маха накачилите се по него, когато Рут го прекъсна:
„Сега ще ги успокоя! Споменът, че драконите ги изгарят ги е разтревожил много“.
Менестрелите искаха да знаят всички подробности около случилото се и Джаксъм остави Рут сам да се оправя с огнените гущери.
Оказа се, че в Гилдията се бяха наслушали на всякакви ужасии от завърналите се огнени гущери. Предадените им картини, бяха изключително ярки — Бенден, целият задръстен с огромни бронзови дракони, бълващи огън, готови за бой. Беснеещата Рамот, приличаща на кръвожаден уерр-пазач…и нещо още по-страшно — самотно яйце на пясъка. Но менестрелите най-вече бяха разтревожени от видението на драконите изгарящи огнени гущери.
— Бенденските дракони не са ги изгаряли! — едновременно заявиха Джаксъм и Менолли.
— Но засега трябва да се държат по-далече от Бенден, — добави Менолли. — Може да ги изпращаме само до Брекке или Миррим. И освен това, трябва да ги изрисуваме с нашите цветове.
Едва двамата успяха да влязат в Работилницата, когато се появи цяла тълпа от жителите на холда, които също искаха да разберат за случилото се.
Разказваше предимно Менолли. Джаксъм неволно зауважава момичето още повече, слушайки, как точно предаваше не само смисъла на събитията но и емоционалната им окраска. При това използваше умело всички известни на менестрелите прийоми — той забеляза, че един от Майсторите одобрително кимаше галейки синия огнен гущер, кацнал на рамото му.
Когато Менолли завърши разказа си, слушателите й благодариха и започнаха да обсъждат новините — кой все пак е върнал яйцето, как го е направил и защо. А също — за мерките за безопасност, които щяха да предприемат Уейровете. Заплашваше ли главните холдове някаква опасност? И какво ли щяха да предприемат Старовремците, ако отвличането беше успяло?
Малко по-малко изплуваха всякакви тайнствени случки, по отделно не чак толкова значими, но комбинирани заедно даваха повод за определени подозрения, и за които, според мнението на менестрелите трябваше да бъде съобщено в Бенден. Например, за необяснимите липси в железните рудници. Или за това, че без следа изчезваха млади момичета. Ами ако Старовремците не крадяха само драконови яйца?…
Менолли тихичко се измъкна от тълпата и привика Джаксъм след себе си.
— Откачи ми се езикът от приказки — оплака се тя и с въздишка го поведе по коридора към просторната зала на преписвачите — тук копираха засегнатите от плесен Записи и не даваха на неумолимото време да ги унищожи завинаги. Във въздуха внезапно изникнаха огнените й гущери и тя ги накара да кацнат на една от масите.
— От днес нататък, мили мои, вие ще бъдете украсени по последна мода! — тя седна и започна да рови в чекмеджетата на масата, вадейки ги едно по едно. — Джаксъм, помогни ми моля те, да намерим бяла и жълта боя. Тези тук са напълно засъхнали… — Двете кутийки със засъхнала боя за полетяха към кошницата в ъгъла.
— Как ще ги оцветиш? — полюбопитства Джаксъм.
— Е… аха, ето белият. Синият — цветът на менестрелите, светлосиният — на калфите, между тях — бял, а отстрани — жълтият на холд Форт. Така според теб добре ли е?
Джаксъм се съгласи. Менолли го помоли да подържи гущерите, докато ги маркира. За негово учудване, това не се оказа лесна работа — всеки гущер, кой знае защо все се опитваше да погледне в очите му. Той издържа петият поред поглед:
— Струва ми се че искат да ми кажат нещо, но изобщо не мога да разбера какво.
Внимателно действайки с четката, Менолли бавно каза:
— Подозирам, че цялата работа е, че ти имаш… Джаксъм, не му давай да се върти! — че имаш единственият дракон на Перн, който не…дръж го, Джаксъм…който не ги ужасява. Може би защото Рут не дъвче огнен камък…
Джаксъм въздъхна, разбирайки, че внезапно порасналата популярност на Рут сред гущерите, едва ли ще подейства добре на личните му планове. Може би щеше да се наложи да прескача през времената. Ако огнените гущери не знаеха в кое време се е отправил, те нямаше да могат да го последват…
Тези мисли му напомниха първоначалната цел, която го доведе в Работилниците на менестрелите:
— Днес сутринта с Финдер дойдохме за уравненията на Уонзър…
— Е, да. — Менолли му се усмихна над главата на непрекъснато въртящият се гущер. — Струва ми се, че това беше преди сто Оборота! Ей сега, само да го намажа с бяло и ще ти ги дам. А за помощта ти, ще ти подаря няколко лятно-зимни таблици. Пиемур тъкмо започна да ги преписва…