В стаята внезапно влетя син огнен гущер и виждайки Джаксъм облекчено засъска.
„Това е синият на дебелака“, — предаде Рут отвън.
— Аз имам само един син и ми се струва, че току що го маркирахме. — озадачено каза Менолли, броейки гущерите.
— Този е на Бранд, — каза Джаксъм. — Изглежда ми е време да се прибирам — трябваше да се върна преди няколко часа.
— Само не прави глупости, че току виж си се сблъскал сам със себе си. — засмя се Менолли. — Този път имаш основателна причина за отсъствието си!
Джаксъм улови подхвърления свитък и се застави да се усмихне. Момчето реши да не обръща внимание на всяка случайна фраза. На страха очите са големи, откъде да знае, какво в действителност си мисли Менолли…
— Значи, — каза той, — ще ме прикриеш пред Литол?
— Разбира се. И не само днес!
След връщането си в Руат, му се наложи да преразказва всичко от начало до край. Слушаха го с напрегнато внимание, гняв и накрая с облекчение. Джаксъм се усети, че използва прийомите на Менолли и си помисли, че тя със сигурност ще съчини балада, ако вече не го е направила.
След като завърши разказа си, той призова всеки, който притежаваше огнен гущер, да побърза да маркира любимците си. Цветът на Руат беше кафяв с червени квадрати, обградени с черно и бяло.
Давайки разпорежданията, той внезапно забеляза, че Литол седи в креслото си, притиска устните си и гледа замислено в пода. Джаксъм се приближи:
— Да не се е случило нещо?
Настойникът му трябваше да приложи малко усилие за да се върне към действителността:
— Винаги съм се страхувал, че конфликтът ще стигне до там — дракони срещу дракони…
— Но не се стигна, — каза Джаксъм спокойно и убедително. Литол внимателно го погледна в очите:
— Но можеше да се стигне, момче. Прекалено лесно можеше да се стигне! А ние с теб сме толкова задължени на Бенден. Може би трябва сега да съм там?
— Там е Финдер.
Литол кимна, и Джаксъм се изплаши да не би да е засегнал настойника си. Но той каза само:
— Да, нека по-добре Финдер да язди дракони… — тръсна глава и прокара ръка по очите си.
— Зле ли ти е, Литол? Да ти налея вино?
— Не, момче, с мен всичко е наред. — Литол енергично се изправи. — Предполагам, че след всички тези преживявания, напълно си забравил, заради какво отиде при менестрелите?
Ето, че вече настойникът му се държеше както обикновено! Джаксъм спокойно заяви, че се е сдобил не само с формулите на Уонзър, но и с таблиците към тях. Но веднага съжали за своята добросъвестност. Наложи му се да обяснява на Литол и Бранд, начина на определянето на времето за падането на Нишките, докато стана време за вечеря.
Да учиш някого, това е най-добрият начин и ти да разбереш. Джаксъм се убеди в това, късно вечерта, пресмятайки нещо за себе си и разчитайки приблизителната карта на Южния Континент с която разполагаше. Никъде на Перн нямаше такова спокойно кътче, а да скача във Времето там, нямаше да е толкова опасно. И щом веднъж се е заел с това, не е ли най-добре да се върне дванадесет Оборота, когато Южният Континент още не беше посещаван от никого? Още повече, знаеше къде са разположени залежите с огнен камък и лесно можеше да се сдобие с запаси за Рут. Вече се разсъмваше, когато Джаксъм най-накрая изчисли времето в което трябваше да с отправи. Успя да заспи, но час по-късно го събудиха хлиповете на Рут. Момчето отметна одеалото и полусънено пришляпа бос по каменния под. Предните лапи на Рут потрепваха в съня му, крилете се повдигаха и трепереха. Ято огнени гущери се бяха сгушили в него, повечето от тях бяха без цветова маркировка. Джаксъм ги разгони и ги накара да се махнат. Рут дълбоко въздъхна и заспа спокойно.
Глава 6
Холд Руат — Южен хол, 15.5.27 — 15.6.2
Денят в холда започна с това, че до всички ферми и работилници бяха разпратени съобщения — всички, който имаха огнени гущери, трябваше да им изрисуват или сложат някакъв знак и да им забранят да се появяват в Уейровете.
През цялата сутрин в холда пристигаха фермери, наслушали се на страхотии и търсещи обяснения. Литол и Бранд нямаха и една свободна минута. На другия ден се очакваше Валеж и действително, Нишките започнаха да падат точно по изчисленията на Литол. Това го зарадва и успокои нервните фермери.
Джаксъм взе огнехвъргачката и се включи в наземната команда, макар да нямаше много работа — както обикновено, драконите от Уейр Форт не допуснаха нито една нишка да падне в плодородната почва. Джаксъм се утешаваше с мисълта, че при следващия Валеж, може би щеше да се носи над земята на гърба на бълващия пламъци Рут.