На третия ден след историята с яйцето, белият дракон се почуства гладен и се наложи да отидат на лов. Огнените гущери, както винаги се стекоха на облаци около него, но кой знае защо този път Рут не им остави останките, а изяде целия уер сам заедно с костите и кожата.
„Не искам да деля с тях!“ — отвърна той на въпроса на момчето, толкова обидено и сърдито, сякаш се канеше да им подпали опашките.
— Защо? — Джаксъм седна до дракона на тревистия склон и го почеса по гребена над очите. — Струваше ми се, че ги харесваш…
„Припомнят ми една моя постъпка, която аз сам не помня. Това не съм го правил!“ — В очите на Рут блестяха червени искри.
— И какво ти припомнят?
„Това не съм го правил! — В беззвучния глас на Рут се смесваха неувереност и страх. — Знам, че не съм го правил! Не бих могъл да го направя! Аз съм дракон! Аз съм Рут. И съм се излюпил в Бенден!“
— Какво си направил? Трябва да ми кажеш.
Рут застена и наклони глава, сякаш искаше да се скрие. После отново се обърна към Джаксъм:
„Не бих могъл да съм занесъл някъде яйцето на Рамот! Знам, че не съм го вземал. През цялото време бях до езерото, до теб. Помня това! И ти го помниш. И те всички знаят къде съм бил. Но през цялото време си спомнят, как отнасям яйцето!“
Джаксъм прегърна шията на дракона, за да не падне. Дълбоко въздъхна няколко пъти и попита:
— Покажи ми картините, които ти предават.
И Рут му показа — ясни и ярки.
„Ето какво си спомнят“, — каза накрая той.
— Огнените гущери са способни да предават само видяното, — каза Джаксъм, стараейки се да разсъждава логически, както го беше учил Робинтън. — Ти казваш, че те помнят всичко това. А знаят ли кога точно си взел яйцето на Рамот?
„Мога да те заведа на точното място и време“.
— Сигурен ли си?
„Тук има две малки кралици, те ми досадиха най-много, защото помнят най-добре от всички“.
— Не могат ли да си спомнят, какво е било положението на звездите тогава?
„Огнените гущери са прекалено малки за да гледат звездите. Но е било тогава, когато драконите са ги изгаряли. Бронзовите, пазещи яйцето са дъвчели огнен камък. Не допускали никой да се приближи…“
— Много разумно от тяхна страна.
„Всички дракони сега мразят огнените гущери. Щяха да намразят и мен, ако знаеха, че те ме помнят!“
— Значи, е добре, че ти си единственият дракон който ги слуша, — каза Джаксъм, но тази забележка не успокои нито Рут, нито него самия: — Но сега яйцето отново е в Бенден. Защо тогава ти досаждат?
„Разбираш ли, те не помнят, кога съм отишъл да го взема“.
Джаксъм безсилно се отпусна на тревата… Дочутото трябваше сериозно да се обмисли. Макар, че Ф’лессан беше прав — безкрайните премисляния и обсъждания, бяха способни да убият всяко начинание в зародиш. Интересно, беше ли хрумвало това на Лесса или Ф’лар, когато вземаха решения? По-добре беше да не мисли за това, точно сега.
— Сигурен ли си, че точно знаеш, в кое време ще летим? — още един път попита той Рут.
Двете златни кралици веднага долетяха и нежно замъркаха. Едната, по-смелата, даже кацна на ръката на Джаксъм и очите и весело заблестяха.
„Те знаят, — каза Рут. — Значи и аз знам“.
— Много ще се радвам, ако се съгласят да ни водят… Само че, щеше да е по-добре, все пак да гледат звездите.
Джаксъм още веднъж въздъхна дълбоко, после се качи на шията на Рут.
Веднъж взел решение, всичко по-нататък се оказа прекалено лесно. Само не трябваше да се замисля много. Приготви летателният костюм, здраво въже, и топла шуба в която да загърне яйцето. После измъкна от кухнята храна и с бавно излезе от холда, като не забрави да намигне заговорнически на Бранд — нека икономът си мисли, че има среща…
Много по-трудно се оказа да накара Рут да се овъргаля в черната тиня, която морският отлив беше оставил в делтата на река Телгар. Бялата му кожа щеше да се вижда прекалено добре в тропическата нощ, а и на бенденската люпилна площадка трябваше да останат незабележими в сенките.
От това, което двете малки кралици бяха предали на Рут, Джаксъм стигна до заключение, че Старовремците са пренесли яйцето в миналото и са го оставили в най-подходящото за целта място — в топлия пясък на кратера на отдавна угасналия вулкан, на същото място, където в днешно време се разполагаше южният Уейр. Той беше изучавал звездите, видими от Южния Континент, значи може би, щеше да може да определи времето с точност до един — два оборота. Но за начало, трябваше да се довери напълно на Рут…
Огнените гущери ги последваха в делтата на Телгар и вдигайки врява до небесата с голям ентусиазъм се заеха да размазват тинята по чистата кожа на Рут. Момчето също намаза ръцете, лицето си и блестящите ремъци.