В дъното на душата си Джаксъм все още не можеше да повярва, че това се случва именно с него. Но, събитията вече бяха предопределени. Нищо не можеше да бъде променено. Той спокойно оседла Рут. И още два пъти въздъхна дълбоко.
— Ти знаеш, къде и в кое време да летиш… Давай, Рут!
Несъмнено, това беше най-дългият, най-студеният скок. Но за разлика от Лесса, той знаеше къде отива. Това обаче не го избави нито от ужаса на тъмнината, нито от тишината, която, както му се струваше, тътнеше в ушите му. Мъртвешкият студ го пронизваше до костите. На обратният път щеше да се наложи да скачат на малки интервали за да затоплят яйцето. Иначе кой знае какво щеше да стане…
А после изведнъж изникнаха над света, потънал във влажна топла тъмнина, ухаещ на трева и на леко прогнили плодове. За съвсем кратък миг Джаксъм си помисли че са попаднали в съня на някой огнен гущер, задрямал на напечена от слънцето скала. Но Рут безшумно се плъзна напред и лекият нощен вятър го убеди, че всичко е напълно реално.
И внезапно видя яйцето — светещо петънце, далече долу, малко вляво от главата Рут.
Драконът продължи плавно да се снижава, докато Джаксъм не огледа източният край на чашата на Уейра. Точно от тази страна, на разсъмване, смяташе да преминат с Рут с максимално възможна скорост. Достигайки края, той даде сигнал на Рут да мине Помежду. Стори му се, че извършиха скока мигновено. Топлите утринни лъчи го удариха в гърба. Рут се стрелна към Уейра, ниско над земята, минавайки почти над главите на сънените дракони и ездачи. Мигновен точен скок — и предните лапи на дракона хванаха яйцето. Още един отчаян скок, този път нагоре и преди обърканите бронзови пазачи да успеят да се изправят на крака, малкият дракон се издигна във въздуха и…
…крилете му направиха следващия си мах от другия край на Помежду, на същото това място, но един Оборот по-късно.
Рут внимателно спусна яйцето на пясъка и изнемощяло се просна до него. Джаксъм се плъзна по шията му и бързо огледа златната скъпоценност за възможни пукнатини. За щастие, всичко беше наред. Яйцето беше твърдо и достатъчно топло, но за всеки случай го покри с няколко шепи горещ пясък. После уморено се просна до дракона.
— Не трябва да оставаме дълго тук, — каза той. — Веднага ще почнат да ни търсят и ще проверяват всеки ден, един след друг. Те знаят, че само с един преход не можем да отидем далеч.
Рут само кимна — още не можеше да си поеме дъх след бързия полет. После изведнъж се напрегна — от ръба на Уейра, внимателно ги наблюдаваха два огнени гущера — златна кралица и бронзов. Внезапно те изчезнаха, но момчето успя да забележи че те не бяха маркирани.
— Знаем ли кои са? — попита той Рут.
„Не“, — отвърна драконът.
— А къде са онези две кралици?
„Те ми показаха къде да летя. А за повече, ти не си ги молил“.
Джаксъм се почувства изоставен и се наруга за глупостта си — как можа да забрави да ги повика със себе си!…
„Виж, огнен камък, — каза Рут. — Следи от огън! Тук бронзовите са горили огнените гущери. Само че е било отдавна. Виждаш ли, обгорялото място почти е обрасло с трева…“
— Дракони против дракони! — Джаксъм го обзе лошо предчувствие. На това място не се чувстваше в безопасност. И нямаше да се почуства, докато не върнеха яйцето обратно в Уейр Бенден.
— Трябва да изчезваме Рут. Давай да побързаме, докато не са ни открили!
Развърза омотаното около кръста въже и започна да майстори от шубата торба за яйцето. То беше страшно тежко. Трябваше да го закрепи така, че на Рут да не му се налага да го държи с предните си лапи. Джаксъм завързваше последният ъгъл, когато зад него се дочу гръмко хрупане — малкият дракон дъвчеше огнен камък.
— Ти, какво! Да не мислиш да се биеш с драконите?
„Разбира се, че не! Но нека само посмеят да се приближат, когато бълвам огън!“
Джаксъм и без това не беше на себе си. Само това му и трябваше — да завързва спорове. Когато Рут спря да дъвче, той го повика и двамата заедно сложиха яйцето в торбата. Закачи я удобно на раменете на дракона и тъкмо започна да проверява възлите, когато някакъв вътрешен глас го подкани да побързат.
— Шест Оборота напред, в Керун, на нашето място. — каза той — Разбра ли?
Рут се замисли за малко и после кимна.
Когато се озоваха Помежду, Джаксъм се разтревожи, дали скокът няма да излезе прекалено дълъг и дали яйцето няма да измръзне. Там, във своето време, той не дочака излюпването на кралицата и не знаеше дали всичко е минало благополучно. Може би трябваше да изчака резултата. Току виж погуби малката кралица, вместо да я спаси.