Болеше го главата и му се виеше свят, както от студа Помежду, така и от парадоксите, които се опитваше да осмисли. Все пак правеше това, което трябваше да направи на всяка цена — връщаше яйцето. И драконите нямаше да се бият с дракони. Засега…
…Изгарящата жега на Керунската пустиня, стопли тялото на Джаксъм и приповдигна духа му. А на Рут, покрит с кори от засъхнала мръсотия, просто беше страшно да се гледа.
Джаксъм развърза въжето и предпазливо измъкна яйцето. Рут му помогна да го засипе с горещ пясък. Беше утро — в същият час, шест Оборота по-късно, то трябваше да бъде върнато в Уейр Бенден.
Рут искаше да поплува в морето — нямаше търпение да измие калта и мръсотията, но момчето го уговори да изчака, докато не довършат работата си. Бялата му кожа можеше лесно да бъде забелязана на люпилната площадка.
„А огнените гущери?“
Джаксъм също се притесняваше за това.
— Тогава те не знаеха, кой е върнал яйцето. На люпилната площадка нямаше нито един, а те знаят само това, което са видели сами… — той не сметна за необходимо да се вдълбава в останалите варианти и уморено се облегна на топлия хълбок на Рут. Щеше да е добре да си починат малко, да затоплят яйцето на горещия пясък, преди да направят последния преход. Трябваше да попаднат на люпилната площадка, точно зад големият скален корниз, който се спускаше отстрани и закриваше видимостта от към входа и от към чашата. Като по ирония на съдбата, мястото се намираше точно срещу пролуката, през която преди много Обороти заедно с Ф’лессан наблюдаваха скришом яйцата на Рамот…
За щастие, Рут беше достатъчно малък за скок през Помежду, направо в пещерата. Освен това беше роден там и помнеше всяка подробност от нея. И изобщо, досега винаги бе потвърждавал своята способност да се ориентира превъзходно във времето…
Пустинните равнини на Керун не бяха лишени от звуци: горещият вятър шумеше в сухата трева, жужаха насекоми, змии се промъкваха в пясъка, от далеч долиташе монотонния тътен на морския прибой. Но колкото и тихи да бяха тези звуци, тяхното внезапно изчезване подейства също както силен вик. Неочакваната пълна тишина и едва забележимото изменение на налягането, накараха момчето и дракона да подскочат.
Джаксъм вдигна поглед нагоре, очаквайки появата на огромни бронзови дракони, които да им отнемат яйцето, но небето над тях беше чисто. Огледа се настрани и …
Нишки! Сребърния дъжд на падащи нишки се приближаваше към тях през пустинята.
Момчето изохка и се втурна към яйцето. Рут го последва. Двамата бързо го изровиха от пясъка и го пуснаха в кожената торба. Но не успяха да се справят достатъчно бързо. Съскащите нишки вече падаха около тях, когато Джаксъм най-после скочи на врата на Рут и му нареди да се издигне. Белият дракон изригна дълъг пламък и със скок излетя във въздуха, опитвайки се да си прогори път и да набере малко височина преди да мине в Помежду.
Огнена лента обгори бузата на Джаксъм, дясното рамо, ръката и бедрото — дебелият летателен костюм от кожата на див уер пазач, беше прогорен мигновено, сякаш направен от сухо листо. Той по скоро почувства, отколкото чу вика на болка, изтръгнал се от Рут. После всичко бе погълнато от мрака на Помежду.
За щастие някак си успяха да запазят ясна представа за точното време и място към което се бяха отправили…И ето че се озоваха на люпилната площадка. Отвън се носеше мощният рев на Рамот. Рут се приземи и изрева от болка — горещият пясък се докосна до прясната му рана на задния крак. Мръщейки се от болка, Джаксъм се опитваше да се справи с непокорната връв на торбата. Стори му се че мина цяла вечност, докато развърже възела. Рут пусна яйцето на пясъка, но дъното на пещерата беше под наклон и то се търкулна към входа. Нямаше време да го спират. Рут се издигна към високия свод и изчезна в Помежду.
Драконите нямаше да се сражават с дракони!
Джаксъм не се учуди, когато видя пред себе си малкото планинско езеро. Нямаше време да разбере и в кое време го е прехвърлил Рут. Малкият дракон хлипаше от болката в крака и искаше само едно — по-бързо да промие изгарянето със студена вода. Момчето скочи от врата му на пясъка и започна да облива с вода посивялото тяло на приятеля си, ругаейки се за безкрайната си глупост — беше забравил да вземе обезболяващ балсам. Заслужаваше да го нарекат пълен идиот, задето не предвиди възможността някой от двамата да бъде ранен!…
Студената езерна вода бързо притъпи болката, но Джаксъм се притесняваше да не се получи възпаление заради мръсотията. Реши да не почиства засега раната. Не искаше да мъчи и без това напатилия си дракон, а и не знаеше дали няма да набута проклетата кал още по-навътре. За пръв път съжали, че наблизо няма огнени гущери, които да му помогнат.