— Има някои особени прийоми за избягване на Нишките. — тихо каза Настойникът му. — Ще трябва да обучиш Рут да ги използва, Владетелю Джаксъм.
— Ще ти бъда много благодарен, ако ми ги разясниш! — отвърна Джаксъм.
Глава 7
Утро в холд Руат, 15.6.2
— Впрочем, владетелю Джаксъм, дойдох да ти съобщя, че имаме гости. — каза Литол. — Майстор Робинтън, Н’тон и Менолли долетяха при нас направо от Излюпването на кралицата. Но преди това, ще трябва да се погрижим за лапата на Рут…
— Нима ти не летя до Бенден? — попита Джаксъм.
Той отрицателно поклати глава и се приближи до Рут: белият дракон вече се настаняваше да спи. Литол му се поклони и разгледа внимателно гъсто намазаните с мехлем изгаряния.
— Виждам, че сте се къпали в езерото. — той успя да забележи влажната коса на Джаксъм. — Водата там е чиста, а и балсам си сложил навреме… Ще трябва да проверим след няколко часа, но ми се струва, че всичко ще е наред. — Литол прехвърли погледа си върху момчето. Следите от Нишките нямаше как да се скрият. — Не бих могъл да обясня на гостите твоето отсъствие при Излюпването. — той въздъхна. — Бъди благодарен, че долетя Н’тон, а не Ф’лар. Предполагам, Менолли знаеше за твоята малка самоотлъчка?
— На никого не съм казвал.
— Значи, най-после си се научил да внимаваш. — И настойникът му кимна. — Какво пък, ще помоля Н’тон да те вземе за обучение, да потренираш заедно с младите ездачи. Така ще е по-безопасно и няма да бъдеш сам… Робинтън, естествено, ще се досети, от него нищо не можеш да скриеш. Добре, да вървим, надявам се, че няма да те мъмрят прекалено много. Честно казано, заслужаваш порядъчно наказание, за това, че си рискувал живота си, и този на Рут. И при това точно сега, когато всичко е с главата надолу…
— Съжалявам, ако съм те разстроил.
— Не е там работата, Джаксъм. Аз сам съм си виновен. Трябваше отдавна да разбера, колко ти е необходимо да провериш способностите на Рут. Ако ти беше с няколко Оборота по-възрастен, спокойно можех да ти предам холда…
— Съвсем не искам да ти го вземам, Литол.
— Мисля си, че точно сега не биха ми позволили да ти го предам. Пък и след малко сам ще разбереш. Да вървим, гостите чакат.
Н’тон стоеше на вратата на малката зала, която в Руат използваха, когато гостите и стопаните трябваше да обсъдят нещо в тесен кръг. Бронзовият ездач хвърли един поглед върху лицето на Джаксъм и изстена. Робинтън, който седеше в креслото, веднага се обърна. В уморените му очи се се отрази учудване и както се стори на момчето — одобрение.
— Джаксъм, това е от Нишка! — Менолли беше ужасена. — Как си могъл да поемеш такъв риск, и при това точно сега?…
Тя му се сърдеше — тя, която постоянно му се надсмиваше, че безкрайно разсъждавал, вместо да действа!
— И аз, глупакът, не се досетих, че ти, все пак ще направиш опит, — въздъхна Н’тон и тъжно се усмихна. — Да, рано или късно щеше да го направиш, но си избрал времето… — Джаксъм можеше да поспори относно времето, но замълча. — Надявам се, че Рут не е пострадал?…
— Изгаряне на дясната лапа. — отвърна Литол. — Вече му оказахме помощ.
— Джаксъм, одобрявам решението ти да направиш от Рут истински боен дракон — необичайно сериозно каза Робинтън. — Но днес считам за необходимо да те помоля за търпение…
— А аз, напротив, смятам за необходимо да го научим да лети, както трябва. Заедно с моите млади ездачи. — неочаквано се намеси Н’тон. — Точно заради това, че както виждаме той имаше достатъчно смелост и … глупост да пробва сам без наставници.
— Надали Бенден ще одобри… — поклати глава Робинтън.
— А аз одобрявам, — твърдо заяви Литол. — Аз съм Настойник на Лорд Джаксъм, а не Ф’лар или Лесса! Нека Лесса се занимава със своите си проблеми. Джаксъм е моя работа! И знам, че ще е в безопасност сред младежите от Уейр Форт. — Литол свирепо погледна Джаксъм. — А моят подопечен ще обещае, че без нашето съгласие няма да се мотае, където не трябва!
Джаксъм, разбрал, че никой не се канеше да пита Бенденските Предводители, бързо кимна съгласявайки се с условия, които обикновено не би приел. Беше му малко смешно и същевременно обидно, как останалите изтълкуваха случая — да извърши такъв подвиг и отново да стане ученик. Впрочем, станалото в Керун показа — ако иска да се бие с Нишките и да запази кожата си, ще трябва наистина много да учи.
Н’тон между другото, много внимателно го оглеждаше и се намръщваше все повече. Момчето даже се изплаши, а не би Предводителят да се е досетил, с какво са се занимавали с Рут, когато са ги сварили Нишките. Тогава със сигурност ще го завържат и никъде няма да го пускат.