— Трябва да обещаеш още нещо — каза Н’тон. — Никакви скокове във времето повече, ясно? Виждам, че в последно време много си се увлякъл. По очите ти личи!
Литол изплашено се вгледа в лицето му.
— С Рут съм в пълна безопасност, — отвърна Джаксъм, зарадван, че темата се отклони от главното му „престъпление“. Рут винаги знае в кое време се намира.
— Възможно е, но проблемът не е в Рут, а в теб самия: всяка небрежност при задаване на времевите ориентири те поставя в опасност — теб и Рут. Особено е опасно да се приближаваш в едно и също време със себе си. Това изтощава много и ездача и дракона. Пък и защо ти е да скачаш през времето? Ти си млад и време имаш достатъчно! Думите на Н’тон накараха Джаксъм да си припомни необяснимата слабост, която го обхвана тогава, пред люпилната площадка в Бенден. И това беше в същият момент, когато…
— Струва ми се, че не си много наясно, — прекъсна мислите му Робинтън, — каква е ситуацията на Перн в момента. А трябва много добре да го разбираш.
— Ако става въпрос за кражбата на яйцето и това че драконите едва не тръгнаха срещу дракони, тогава съм наясно. Онази сутрин аз бях в Бенден…
— Наистина ли? — Робинтън беше леко учуден: оказа се, че вече е успял да забрави. — Значи, се досещаш в какво състояние е сега Лесса. Ако от яйцето не се беше излюпила пълноценна кралица…
— Но нали върнаха яйцето! — възкликна Джаксъм. — Какво друго иска бенденската Стопанка?…
— Вярно, върнаха го, — отвърна менестрелът. — Оказа се, че в Южния не всички са чак толкова слепи, като похитителите. Бедата е там, че Лесса не е удовлетворена.
— Те обидиха жестоко Уейр Бенден, Рамот и Лесса, — каза Н’тон.
— Но драконите не трябва да се бият с дракони! — ужаси се Джаксъм. Нима рискът на който се подложиха с Рут беше напразен. — Затова беше върнато и яйцето!…
— Лесса е много чувствителна И една от чертите които е изградил в нея животът — това е способността и да отмъщава. Известно ти е, струва ми се при какви обстоятелства ти стана владетел… — Робинтън неохотно напомни на Джаксъм за неговия произход. — За, което, впрочем никак не я виня. Когато е нямало на какво вече да се надява, тя е проявила невероятна твърдост, с която само може да се гордее Но ако продължава да упорства сега …последствията за Перн ще са пагубни. Досега разумът надделяваше, но с голям труд и аз не съм уверен докога ще устои.
Джаксъм кимна, започвайки да осъзнава, че ролята му в случилото се, ще трябва да се пази в пълна тайна и може би завинаги. За щастие, не беше споменал за своите приключения пред Литол. Никой не трябваше да знае, че той беше върнал яйцето обратно. И най-вече Лесса. Без да губи време той предупреди Рут.
„Прекалено съм уморен за да приказвам с когото и да е, — сънливо отвърна белият дракон. Остави ме да поспя…“
— Напълно разбирам, че сега трябва да се държим благоразумно. — каза той на Робинтън.
— И още нещо. — Менестрелът търсеше подходящите думи и лицето му отразяваше искрена тъга. — Скоро ще се случи още едно събитие, което … ще усложни нашите проблеми. — Той погледна Н’тон. — Говоря за Д’рам…
— Прав си Майсторе, — кимна бронзовия ездач. — Ако Фанна умре, той надали ще остане предводител на Уейра.
— Страхувам се, че не е „Ако“, а „Когато“. И, ако съдя по това, което чух от майстор Олдайв — водача на гилдията на лекарите, колкото по-рано се случи, толкова по-малко ще страда.
— Не знаех, че Фанна е болна, — каза Джаксъм и тъжно си помисли за това, че след смъртта на Стопанката на Уейра, нейната кралица, Мират, ще изчезне завинаги в Помежду. Смъртта на кралицата ще извади от равновесие всички дракони, включително и Рамот. А заедно с нея и Лесса.
Лицето на Литол потъмня, така както ставаше, когато си спомняше за гибелта на собственият му дракон. Цялото негодувание на Джаксъм относно новото му „ученичество“ за миг се изпари — беше готов на всичко, само и само следващият път да опази Рут от нараняване!
— Фанна угасва, — продължаваше Робинтън. — Болестта й напълно я изтощи. Никакви лекарства не помагат. Майстор Олдайв е при нея в Иста…
— Неговият огнен гущер ще ме повика, когато… — каза Н’тон. — … така искам да направя нещо за Д’рам!
— Относно гущерите, — подметна Робинтън. — Те са другата болна тема на Бенден. — Той погледна своя бронзов, уютно настанил се на рамото му. — При раждането на кралицата бях без Зейр и знаете ли, чувствах се някак си гол. Честна дума! — той погледна и Н’тоновия Трис, провесил нос над ръката на ездача. — Сега са спокойни…