„Вече са тук“, — внезапно получи съобщение от Рут.
А след няколко мига, Лиот и старият Уилт протръбиха от скалите, приветствайки гостите.
Джаксъм захвърли кърпите и се показа през прозореца. Над главата му припляскаха огромни крила и след минута, новодошлите се приземиха в главния двор. След това Бенденските дракони се издигнаха плавно и кацнаха на Стражевите възвишения, съпроводени от рояци развълнувани огнени гущери, но това Джаксъм вече не го видя. Той се доизбърса с ръкава на ризата, свали измокрените в езерото панталони и навлече приготвения летателен костюм. Изскочи навън и сложи на Рут кожената летателна юзда.
Малкият дракон с готовност подаде шията си: ненапразно бяха тренирали толкова през последните дни.
Внезапно Джаксъм отново беше обладан от лоши предчувствия. Ами ако Н’тон беше сгрешил? Ами ако Леса и Ф’лар решат да изчакат още няколко месеца, за да се убедят дали наистина Рут повече няма да расте? А ако Рут няма сили за да излети с ездач на гърба си? А ако нещо му стане и този полет му навреди?…
Рут го погледна някак си учудено с големите си фасетни очи.
„Ти не можеш да ми навредиш. Ти си ми приятел!“ — И нежно го побутна с главата си.
Стомахът на момчето се беше свил на топка от вълнение. Опита се да се успокои, като пое дълбоко въздух и изведнъж забеляза тълпата, събрала се на стъпалата пред холда. Откъде ли се беше взел толкова народ?…
„Е, не са чак толкова много, — отново се опита да го поободри Рут, но сам любопитно протегна врат, за да разгледа събралите се. — А да видиш само колко огнени гущери дойдоха да ме видят! Не се безпокой. Познавам всички, които днес са тук. Впрочем и ти ги познаваш“.
Действително, нямаше непознати лица, и това, че дракона никак не го смущаваха толкова зрители, повдигна самочувствието на Джаксъм.
Той разкърши рамене и решително тръгна напред.
Главни гости бяха, естествено, Ф’лар и Леса — Първите Ездачи на Бенден. С тях беше и Ф’нор, спътникът на тъжната Брекке, ездачът на кафявия Кант. Той беше добър приятел на Джаксъм. Присъстваше, разбира се и Н’тон, все пак той беше водач на Форт Уейр, и холд Руат беше под негова защита.
Джаксъм искрено се зарадва на Робинтън, Водача на Гилдията на Менестрелите на Перн, и на Менолли, младата менестрелка, с която се беше срещал няколко пъти. От владетелите на холдовете бяха дошли Лорд Санджел от Южен Бол и Лорд Грока от Форт. Джаксъм не беше много въодушевен от тяхното присъствие, но те, разбира се, имаха пълното право да са тук. Той потърси с поглед сред тълпата Литол, и го откри — застанал зад Менолли и менестрела на холда Финдер.
Джаксъм сложи ръка върху мускулестия извит врат на Рут и погледна съдиите в очите.
Леса първа протегна ръка, приветства дракона, а после слезе от стъпалата за да поздрави и момчето.
— Както виждам, Рут доста е пораснал от пролетта, — каза тя с одобрение. Нищо не можеше да убегне от погледа й. — Но и на теб нямаше да ти навреди, ако беше хапвал повечко. Литол! Кажи на Дилана от време на време да храни момчето! Само кожа и кости е!
Джаксъм изведнъж осъзна, че е прехвърлил на ръст Леса: на нея и се налагаше да повдига главата си, за да го гледа в лицето! А винаги му се беше струвало че е висока!
Ужасно се смути от този факт — да гледа „отгоре“ такава важна личност, като Стопанката на Уейр Бенден.
— Бих казала че си станал дори по-висок от Флесан! — добави усмихната тя. — А той сякаш расте пред очите ми.
— Това е нормално за младите! — Ф’лар се приближи към тях. Впрочем, вниманието му беше изцяло върху дракона и Рут повдигна глава.
— Когато ти се излюпи, Рут, не смеех и да си помисля, че ще израснеш толкова голям. Изглежда, нашият приятел, лорд Джаксъм се грижи добре за теб! — Ф’лар леко натърти на думата „лорд“ и Джаксъм се смути още повече. Това напомняне за неговото деликатно двойнствено положение не беше приятно.
— Но, — продължи Предводителят на Бенден, — надали, Джаксъм, някога ще може да се сравнява с нашия добър Майстор-ковач, така че се съмнявам, тегло му да е прекалено голямо за Рут при полета. — Ф’лар се обърна към зрителите, запълнили стъпалата. — А Рут е по висок и от най-големите ездитни животни!
— Какъв му е размахът на крилете? — замислено каза Леса. — Джаксъм, помоли го да ги разпери!
Тя можеше и сама да го направи, все пак можеше да разговаря с всички дракони. Джаксъм достойно оцени този жест и предаде желанието й на Рут. Очите на белия дракон заблестяха от вълнение. Той повдигна предните си лапи и широко разтвори криле.