— Навярно, защото тук е Рут. — Н’тон нежно погали Трис по гърба. — Те винаги се чувстват добре с него.
— А според тук има нещо друго. — Менолли не сваляше погледа си от Джаксъм. — Преди малко те не си намираха място, даже в присъствието на Рут, а изведнъж утихнаха. И яйцето вече не им се „привижда“! — Тя погледна малката си кралица. — От него се излюпи съвсем здраво драконче. Значи, видението, което тормозеше огнените гущери не се е случило. Или — тя погледна Джаксъм право в очите — все пак се е случило?
Джаксъм се опита да изрази колкото се може по естествено учудване.
— Смяташ, че са се безпокоили за яйцето? — попита Робинтън. — Жалко, това пред Лесса няма да мине като оправдание. А щеше да й е от полза да разбере за какво се тревожеха. Може би това щеше да възвърне доверието й.
— Трябва да се предприеме нещо по отношение на тях, — решително заяви Менолли.
— Какво имаш предвид момиче? — не разбра Робинтън.
— Не говоря за нашите, Майсторе. Те отдавна доказаха, колко са полезни. Говоря за това, че останалите прекалено много глезят любимците си вместо да ги обучават! — тя се разсмя някак си неестествено. — Джаксъм е свидетел — където и да се появят двамата с Рут, те се лепят по тях на облаци, докато не ги изгонят Помежду. Нали е така?
Погледът и смехът й му се сториха странни.
— Не бих казал, че Рут възразява. Тоест, обикновено не възразява. Макар че, от време на време ни се иска да бъдем сами…
Литол изхъмка и Джаксъм разбра, че Бранд му е разказал за срещите му с Корана.
— И да подъвчете огнен камък, — насмешливо добави Н’тон.
— Значи, ето с какво си се занимавал, мотаейки се напред-назад във времето? — попита Менолли, и Джаксъм разбра, че тя имаше предвид нещо съвсем друго.
— Ами… горе долу… — промърмори той.
— Нима гущерите толкова пречат? — обърна се към него Робинтън. — Тяхната любов към Рут…
— Ами как да ви кажа — отвърна момчето. — Съдете сами — където и да отидем всички местни огнени гущери, веднага се появяват да се видят с Рут. Обикновено се радвам — той добре се забавлява, докато аз се занимавам със стопанството.
— Казвали ли са на Рут какво ги безпокои? Знаеш ли какви картини предаваха? — Робинтън даже се поизправи, очаквайки отговора.
— Дракони, изгарящи гущери? Черна пустота и яйцето? Та те едва не побъркаха Рут с тези глупости, — каза намръщено Джаксъм и старателно избегна погледа на Менолли. — Сега струва ми се това отмина. Изглежда са се безпокоили за яйцето. А щом се излюпи кралицата — спят и не пречат на Рут…
— А къде беше по време на Излюпването? — попита Менолли така рязко и неочаквано, че Н’тон и Робинтън я погледнаха с недоумение.
— Как къде? — Джаксъм със смях докосна разранената си буза. — Опитах се да горя Нишки…
Този уклончив отговор накара Менолли да замълчи, затова пък Робинтън, Литол и Н’тон отново го засипаха с укори относно неговото безразсъдство. Джаксъм ги слушаше спокойно: това го спасяваше от разпита на Менолли. Момичето определено нещо подозираше. Той би се радвал, ако можеше да й каже истината. Но нямаше да го направи, сега, когато знаеше, колко важна за останалите във Уейра е вярата, че яйцето е върнато от някой от ездачите на Южния. А Менолли беше единственият човек от целия Перн на който можеше да се довери. Какво облекчение щеше да бъде за него възможността да разкаже на някого приключенията си.
Когато донесоха храна, разговорът отново премина върху огнените гущери и кое от тях е повече — вредата или ползата.
— Какво се убеждаваме един друг? — попита накрая Джаксъм. — Важното е да успокоим Рамот и Лесса!
— Рамот, — каза Н’тон, — ще забрави бързо за своите преживявания.
— Но Лесса е злопаметна, — въздъхна Робинтън. — Въпреки, че не смятам да огранича честите полети на моя Зейр в Бенден …
Литол и Н’тон започнаха да разубеждават менестрела, а Джаксъм внезапно осъзна, колко странно и сдържано той говореше за Бенден и особено за Стопанката му. Робинтън бе обезпокоен от нещо по-голямо от забраната за огнените гущери да не посещават Уейра…
— Тук има още едно нещо, което не ми дава спокойствие, макар че, може да се дължи на въображението ми. — каза менестрелът. — Сега всички говорят за Южния.
— Е и какво? — попита Литол.
Робинтън отпи малко вино и обясни:
— Виждаш ли, хората неизбежно достигат до мисълта за това, че една жалка шепа отцепници владее един огромен континент.
— И какво от това?
— Познавам няколко Лорда, холдовете на които са препълнени, а в жилищата на работниците няма къде да се обърнеш. Уейровете, които обещаваха да пазят неприкосновеността на Южния, една не нахлуха там със сила. Бих искал да знам, сега какво ще попречи на владетелите да вземат работата в свои ръце и да пуснат заселници?