— Много просто — няма откъде да се намерят толкова дракони, че да защитават от Нишките толкова обширни земи. — каза Литол. — Древните няма да се занимават с това.
— На Южния континент, — бавно каза Робинтън, — може да се мине без ездачи.
Литол мълчаливо го гледаше, без да може да осъзнае това толкова кощунствено заявление и Робинтън добави:
— Това е така. Почвата на Южния е пълна с личинки, които ядат Нишките. Търговците ми разказваха — тамошните заселници не обръщат особено внимание на Валежите. Лорд Торик следи единствено за това, хората му да не са на открито…
Н’тон окончателно потресе Литол, допълвайки:
— Ще дойде време, когато и на Северния няма да има нужда от дракони.
Настойникът не се сдържа и удари с юмрук по масата:
— Докато съществуват Нишки, драконите и ездачите ще бъдат нужни!
— До края на Преминаването няма да бездействат — утеши го Робинтън. — И все пак бих предпочел за Южния да се говори по-малко. Помисли върху това.
Литол мрачно попита:
— И как още виждаш нашето бъдеще Робинтън?
— Размислите за бъдещето, — отвърна менестрелът, — носят повече полза, отколкото ровенето в миналото. — Той повдигна свит юмрук. — Ето! Имах всички факти, а аз глупакът, не виждах по-далече от носа си!
— Често ли си посещавал Южния, Майсторе?
Робинтън предизвикателно изгледа Литол, но все-пак отвърна:
— Да. Разбира се, със всички възможни предпазни мерки. И мога да ти кажа, че там има нещо, на което няма да повярваш, докато не го видиш с очите си.
— Например?
Робинтън разсеяно погали Зейр и погледът му се спря в пространството над главата на Литол:
— Ето ти случай, когато да се поровиш в миналото е полезно… — И го погледна в очите. — Знаеш ли, че всички ние сме дошли от Южния континент?
Неочакваният обрат на разговора завари Литол неподготвен. После се намръщи припомняйки си:
— Да, древните Записи подхвърлят някои неща…
— Понякога си мисля — каза Робинтън, — че някъде на Южния плесенясват още древни записи…
— Ако плесента вече не ги е разложила. За няколко хиляди оборота…
— Нашите предци са умеели да обработват метала така, че той и досега не ръждясва. — възрази менестрелът. — Помниш ли пластинките намерени в Уейр Форт? А инструментите, далековиждащия прибор? Нашите предци са били мъдри. Не вярвам, че времето е унищожило всичките им следи!
Джаксъм погледна Менолли, припомняйки си някои нейни подмятания. Очите на момичето блестяха от вълнение. Тя изглежда знаеше това, за което премълчаваше Робинтън. Н’тон изглежда също беше запознат.
— Южният континент беше даден на недоволните Древни, — мрачно каза Литол.
— Които, — добави Н’тон, — вече нарушиха съглашението.
— Според вас, това достатъчен повод ли е, да го нарушим и ние? — Литол разкърши рамене.
— Те заемат само относително неголям полуостров, силно вдаден в Южния Океан. — меко каза Робинтън. Нямат си и понятие, че в другите части на континента, може да се случва нещо.
— Значи, Южния вече се изследва?
— Много внимателно
— И ти не искаш да се разбере за твоите внимателни … нахлувания?
— Не, — бавно отвърна Робинтън, — не искам. Макар, надявам се съвсем скоро да мога открито да съобщя резултатите. Просто не мога да допусна разни недоволни чираци и безимотни фермери да се втурнат хаотично да заселват новия континент. Реликвите от миналото не трябва да загинат заради това, че на някого не му е достигнало ум за да ги разпознае…
— Кажи поне какво си открил?
— Стари изработки. От някакъв лек, но толкова здрав материал, че по него и до сега няма драскотина. Видях и инструменти задвижвани по незнаен начин. Детайли, които да ги събере в едно не успя дори и младия Бенелек…
Петимата дълго мълчаха. Накрая Литол изхъмка:
— Ех, менестреле! А на всичко отгоре са ви оставили да възпитавате младежите.
— Вярно, — отвърна Робинтън. — Но все пак основната задача на менестрелите е да пазят наследството на Перн!
Глава 8
Холд Руат, Форт Уейр, фермата на Фидело, 15.6.3 — 15.6.17
За разочарование на Джаксъм, нито един от опитите на Литол не успя да накара Робинтън да разкаже още за изследването на Южния. Очите му вече се затваряха, когато съобрази, че все пак Менестрелът успя да убеди Настойника, че Южният трябва да привлича колкото се може по-малко внимание. Момчето се възхити от хитроумието му. Нищо чудно, че Робинтън не възрази срещу обучението му в Уейр Форт. Той видя одобрението на Литол относно предложението на Н’тон. Кой знае по каква причина, менестрелът искаше Настойникът му да остане да управлява Руат — и наистина, когато Рут започне да дъвче огнен камък, младият владетел съвсем няма да има желание да се яви пред съвета на Лордовете за Утвърждаване…