Сутринта, Джаксъм се събуди вдървен, тялото му не го слушаше. Раните му го боляха, а това веднага му напомни за Рут. Той скочи, грабна купата с балсам и бос побягна към уейра.
Белият дракон все още спеше, хриптейки от време на време. Както и Джаксъм, той не беше помръднал. Ранената му лапа беше все така положена на пейката. Момчето се възползва от това и го намаза с балсам. Може би трябваше да отложат обучението в Уейр Форт, докато и двамата не оздравеят.
Литол обаче не беше съгласен.
— Ти отиваш в Уейр Форт за да се научиш, как да не се нараняваш — каза му той. — Твоята задача е да се научиш да пазиш себе си и дракона по време на Валеж.
След като закуси, Джаксъм отлетя в Уейра.
За щастие, имаше още двама ученици на неговата възраст — на около 18 Оборота. Впрочем, не му пукаше даже и да се беше оказал по-голям от всички. Само и само Рут да мине обучението. Друг беше въпроса че езикът непрекъснато го сърбеше да обясни, че Рут си е „заработил“ раните, не от глупост или неспособност… Той се сдържаше с единствената мисъл, че за истинският им подвиг, никой не трябваше да се досети. Слаба утеха…
Костваше му не малко усилия за да избави дракона си от съпътстващите го огнени гущери. Едва успяваше да изгони едни — веднага се появяваха други, за голямо негодувание на К’небел — ездачът, който отговаряше за обучението му.
— Винаги ли е така? — раздразнено попита той.
— Е… почти винаги, — засмя се Джаксъм. — Особено след случката в Бенден…
Ездачът разбиращо кимна, но все пак счете за свой дълг да добави:
— Не ми се иска да потвърждавам тези глупави приказки за това, как драконите са изгаряли гущери. Но ти няма да можеш да научиш Рут на нищо, докато не го оставят на мира. Ако не престанат да му досаждат, все някой някога ще попадне в пламъка му!
Наложи се Джаксъм да помоли Рут, да изгони всички огнени гущери. Това отне известно време, но до края на сутрешните занятия, не се появи нито един.
К’небел водеше обучението, докато не ги извикаха за обяд. В знак на уважение към титлата му, Джаксъм беше настанен до старшите ездачи на голямата маса.
Разговорът се въртеше основно около спасяването на яйцето и за това, кой все пак от бронзовите ездачи го е върнал. Слушайки говорещите, момчето окончателно се убеди, че трябва да си мълчи. Дори предупреди Рут още веднъж, макар да не беше необходимо — дъвченето на огнен камък и сложните техники за избягване на Нишки интересуваха белия дракон много повече от миналите събития.
Огнените гущери който обсаждаха Рут, също се бяха успокоили и се държаха както преди — първата им грижа беше храната, а втората — собствените им кожи. Лятото наближаваше, гущерите почваха да слабеят и непрекъснато да се чешат, но в картините които предаваха, вече нямаше нито ужас, нито тревога
Занятията в Уейр Форт бяха сутрин, така че Джаксъм трябваше да се откаже от посещенията в Главната Работилница на Ковачите и в Гилдията на Менестрелите. Това донякъде го радваше — нямаше да му се налага да извърта, отговаряйки на въпросите на Менолли. Освен това, Литол неочаквано започна да му оставя по няколко свободни часа вечер. И разбираемо, двамата с Рут се възползваха — веднага отлетяха за фермата на Фидело — все пак трябваше да проверят новите насаждения от пшеница.
Корана си беше в къщи — жената на брат й всеки момент можеше да роди. Тя изохка при вида на прясната рана на бузата на младия владетел и веднага реши, че я е получил при последния Нишковалеж, героически защитавайки холда. Джаксъм не се опита да я разубеди. Корана така горещо го награди за „проявената храброст“, че той се смути. Би предпочел честно заслужена награда. А не можеше да и се сърди, когато няколко пъти спомена за огнени гущери, а накрая направо си го попита, дали не е попадал на някое люпило при полетите си.
— Всички плажове на Северен Перн отдавна вече са проверени, — каза той, но след като забеляза огорчението на девойката, добави: — Макар че, никой все още не е изследвал крайбрежията на Южния…
— Но нима може да отлетиш там без да попаднеш пред очите на Древните?… — Корана явно нищо не знаеше за последните събития и Джаксъм въздъхна с облекчение — в Уейра темата все още беше в устата на всички и направо му беше омръзнала.
Да полети на Рут? Това не беше невъзможно.
— Може да пробвам, — замислено отвърна той, съобразявайки дали ще може да си организира достатъчно дълго отсъствие за пътешествие до Южния. Корана отново го разбра погрешно и се преизпълни с благодарност и възторг. А Джаксъм така и не събра сили да я разубеди…